Стивън Ериксън - Прах от мечти

Тези човешки същества бяха слаби, разбира се, и въпреки цялата им предпазливост светеха като маяци в очите на Гу’Рул поради телесната си топлина.

Предният съгледвач идваше право към Убиеца, който чакаше с присвити и изпънати назад криле. Шарнирните нокти на дългите му пръсти бавно излязоха от мембраните — кании, хлъзгави от парализиращата отрова, — макар че с тези човешки същества с меки кожи отрова не беше необходима.

Щом воинът влезе в обхвата му, Гу’Рул видя как се поколеба — сякаш някакъв инстинкт в него се беше пробудил, — но вече бе твърде късно. Убиецът замахна. Ноктите се врязаха в главата на мъжа от едната страна през плът и кост и силата на удара почти откъсна главата от врата.

Много преди първата жертва да е паднала, Гу’Рул вече се беше задвижил и връхлетя върху следващия воин. Ноктите се забиха в корема му, извиха се като куки под гръдния кош, Убиецът го надигна във въздуха и го запокити настрана.

Другите съгледвачи се хвърлиха в схватката и във въздуха засвяткаха ками. Две от хвърлените оръжия удариха Гу’Рул и отскочиха от дебелите му хлъзгави люспи. Хората вдигнаха копията, но Шай’гал вече беше сред тях, отбиваше паническите мушкания, ноктите му раздираха тела, главата му се люшкаше на дългия врат, челюстите трошаха черепи, захапваха и кършеха рамене. Кръв плискаше като дъжд по грубата камениста земя и изригваше на тъмна мъгла след смъртоносните удари на Убиеца.

Двама съгледвачи се обърнаха и побягнаха и в първия миг Гу’Рул ги остави, зает с последните обкръжили го воини. Разбираше, че не са страхливци — двамата вече тичаха колкото краката им държат на юг, всеки по своя пътека — искаха да известят за гибелта, за новия враг, на господаря на стадото.

Това бе неприемливо, разбира се.

След няколко мига Убиеца вече стоеше сам, опашката му плющеше във въздуха, от ръцете му се точеха дълги нишки черна лепкава кръв. Вдиша, за да напълни плитките си дробове, а след това дълбоките, за да върне сила и живост в мускулите си.

Разгъна криле.

Последните двама трябваше да умрат.

Гу’Рул се понесе във въздуха, крилете заплющяха, перата-люспи засвириха погребална песен.

Щом се извиси, светлите фигури на двамата бягащи съгледвачи грейнаха като огньове върху тъмната равнина. А зад Убиеца, докато маховете на крилете му го отнасяха все по-близо към двамата, шестнадесет трупа бавно изстиваха като гаснещи въглени от разпръснато огнище.

Саг’Чурок подуши кръвта във въздуха. Чу разочарования съсък от двамата непуснали кръв Ловци, които стояха до него с потръпващи крайници от сладостния приток на „нектара на убийството“, който вече течеше в жилите им. Опашките им плющяха безсилно във въздуха. Наистина бяха изгубили контрол над бойните си жлези, знак за неопитната им недодялана младост, и Саг’Чурок изпита едновременно насмешка и отвращение.

Макар че, честно казано, самият той едва задържа пълния поток на нектара, като разтвори с усилие сънните си жлези, за да противодействат на изгарящия огън отвътре.

Шай’гал беше ловувал тази нощ и с това се бе подиграл на К’елл, бе отнел славата им, бе им отказал търсената наслада, насладата, за която бяха родени.

Щом се развиделеше, Саг’Чурок щеше да отведе Търсенето далече оттук, от това място на убийство. Дестраянт Калит не биваше да узнае нищо за това — умът й бездруго бе достатъчно изтощен. Търсенето щеше да действа на изток, още по-навътре в пустинните земи, където за чуждите нямаше да се намери никаква храна. Разбира се, тази предпазна мярка навярно щеше да се провали, ако стадото се окажеше толкова огромно, колкото бе известил Гу’Рул.

Тъй че Саг’Чурок знаеше, че спътниците му Ловци скоро ще намерят своята кръв.

Съскаха и сумтяха, трепереха и разтваряха обезсърчено челюсти. Тежките остриета на крайниците им тупаха и стържеха в земята.

На Гу’Рул изобщо не му хрумваше, че безбройните глутници псета, терзаещи човешкото стадо, са нещо повече от лешояди, като зверовете, които проследяваха някога Фуриите на К’Чаин Че’Малле във времена на война, тъй че не обърна никакво внимание на шестте звяра, които се движеха успоредно на съгледвачите, и не направи никакво усилие да замъгли сетивата им. И макар тези зверове сега да бягаха на юг, явно към човешкото стадо, Гу’Рул не приписа никакво особено значение на странстванията им. Лешоядите бяха нещо обичайно, нуждите им — прости и съвсем ясни.

Убиеца довърши и двамата съгледвачи, като и двата пъти се спусна отгоре и откъсна главите от раменете им, щом всеки от тях спря, чул свисъка на крилете му. После, изпълнил задачата си, Шай’гал се издигна високо в тъмното небе, за да подири силни потоци въздух, които можеше да яхне — въздухът все още бе достатъчно хладен. Открил беше, че през деня крилете му, особено когато са изпънати изцяло, поглъщат огромно количество топлина, което на свой ред подлагаше на изпитание вроденото му невъзмутимо хладнокръвие.