Стивън Ериксън - Прах от мечти

Битката спря. Започна клане.

Никоя песен не живее на една-единствена нота.

Но за един войник, стоял пред лицето на смъртта цяла вечност от мига на разсъмването, тази грозна музика бе най-сладката от всички.

„Клане! За моите храбри Ве’Гат! Клане! За Геслер и неговите К’елл! Клане, за Ловците на кости — приятели мои — КЛАНЕ!“

Сякаш някаква опорна точка изведнъж и невъзвратимо бе унищожена и Ампелас Изкоренения бавно се превъртя с долницата нагоре. Вече гореше целият, ръсеше пелени от горящо масло, което плющеше ярко надолу по отломки, трупове и ранени търтеи.

Геслер разбра, че вече е мъртво — безжизнена коруба, която бавно се търкаля в небето.

Две небесни крепости все още кипяха в предсмъртни гърчове зад него, клатушкаха се като пияни и всеки момент щяха да се сблъскат. Високи ветрове раздираха стълба пушек от трета, но от самата нея нямаше и помен. Останалите бяха пепел, понесена от черния вятър.

Пред тях се издигаше планина от закривена скала, обгърнала развалините на доскорошната Калси Изкоренената и задържала я високо горе като скъпоценен камък или като гигантско натрошено око. Нещо в камъка му изглеждаше познато, но засега не можеше да го определи. Гледката стигаше зашеметяващо високо, пронизала прахта и пушека.

Сторми и около хиляда Ве’Гат бяха изчезнали отвъд хълмовете на югоизток да преследват последните бягащи На’Рук.

Изтощен и неописуемо изтръпнал, Геслер се отпусна в странното седло. Някакво проклето псе джафкаше в краката на гущера му.

Видя Калит, Саг’Чурок, Гунт Мач и Стража Дж’ан — а зад тях с небрежни стъпки се приближаваха две деца.

Гръб. Синн.

Геслер се наведе, намръщи се на джафкащото куче и изхриптя:

— Богове на бездната, Роуч! Връщаш ми услугата? — Вдиша почти като изхлипване. — Слушай, плъх, щото ще го кажа само веднъж — гарантирам. Но точно сега твоят глас е най-хубавият звук, който съм чувал в живота си.

Жалкото пале му изръмжа.

Така и не се беше научило да се смее.

Геслер се смъкна от Ве’Гат и се олюля на схванатите си крака. Калит беше коленичила и гледаше приближаващите се Синн и Гръб.

— Ставай, дестраянт — рече той и се усети, че се е подпрял на бедрото на Ве’Гат. — Тия двамата са толкова надути от гордост, че се чудя как са ги пръкнали смъртни жени.

Тя се извърна към него и той видя калните вадички сълзи по страните й.

— Тя имаше… вяра. В нас, хората. — Поклати глава. — Аз нямах.

Двете деца спряха до тях.

Геслер се намръщи.

— Престани да гледаш толкова самодоволно, Синн. И двамата страшно сте я загазили.

— Бент и Роуч ни намериха — рече Гръб и почеса чорлавата си коса. И двамата сякаш не бяха виждали баня от месеци. — В безопасност сме, сержант Геслер.

— Радвам се за вас — изръмжа той. — Но вие им трябвахте — и двамата. Ловците на кости бяха на пътя на На’Рук — какво си мислите, че стана с тях?

Очите на Гръб се разшириха.

Синн пристъпи до Ве’Гат и сложи ръка на хълбока му.

— Искам един такъв за мен.

— Не ме ли чу, Синн? Брат ти…

— Вероятно е мъртъв. Бяхме в лабиринти — новите лабиринти. Бяхме на пътя, можахме да вкусим кръвта — толкова прясна, толкова силна. — Вдигна тъжните си очи към Геслер. — Азатът запуши раната.

— Азатът?

Тя сви рамене и се извърна към дървото-скала, обхванало в прегръдката си Калси Изкоренената. После се озъби в подобие на усмивка.

— Кой е там, Синн?

— Няма го.

— Мъртъв камък не може да запечата портал — не задълго поне. Дори на един Азат му трябва жизнена сила, жива душа…

Момичето го погледна остро.

— Вярно е.

— Тогава какво го запушва — щом него го няма…

— Око.

— Какво?

Калит заговори на търговската реч:

— Смъртен меч, Първата щерка вече е Матроната на Гнездото Мач. Бре’ниган застава като неин Страж Дж’ан. Саг’Чурок е носителят на семето. Сега тя ще говори на теб.

Той се обърна към К’Чаин Че’Малле.

„Смъртен меч. Щит-наковалня се връща. Ще го изчакаме ли?“

„Не си прави труда, Матрона. Не е достатъчно умен, за да схване нещо.“

„Мога, дори отдалече, да пробия защитата, която е вдигнал.“

„Ами пробий я. Той заслужава малко главоболие.“

„Смъртен меч. Щит-наковалня. Дестраянт. Вие тримата устоявате, вие тримата сте тленните истини на вярата на моята майка. Нови убеждения се раждат. Какво е една вечност, прекарана в сън? Какво е това утро на нашето първо пробуждане? Почитаме кръвта на събратята ни, загинали в този ден. Почитаме също падналите На’Рук и се молим един ден да познаят дара на прошката.“