Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

— На брат ми значи. Толкова ли близо са били?

Младият воин се приближи, крачеше небрежно. Беше смугъл, не по-различен от Тайст Едур. Въртеше верижка в дясната си ръка — пръстените в двата й края се вихреха в сумрака като мъгливо петно.

— Силхас Руин — каза той. — Поздравявам те от името на Ордена на Оникса на Андара. Много време изтече, откакто за последен път сме срещали Тайст Андий не от нашата колония. — Широката му уста се усмихна насмешливо. — Изобщо не изглеждаш така, както очаквах.

— Думите ти са на границите на оскърблението — отвърна Силхас Руин. — Така ли иска да ме посрещне Орденът на Оникса?

Младият воин сви рамене, верижката изтрака и спря за един такт, после отново се разви и завъртя.

— По пътеката пред вас има прегради на К’риснан — капани и примки. Нито ще намериш онова, което търсиш, в Блуроуз, нито в самия град, нито в Джасп или Аутбаунд.

— Откъде знаеш какво търся?

— Той каза, че ще дойдеш, рано или късно.

— Кой?

— Брат ти, кой. Не успя да дойде навреме, за да предотврати убийството ти, нито избиването на твоите следовници…

— Отмъсти ли за мен?

— Момент — прекъсна ги Серен Педак. — Ти как се казваш?

Белозъба усмивка.

— Клип. И да ти отговоря, Силхас Руин: той не беше склонен да избива Тайст Едур. Скабандари Кървавото око бе унищожен от Древни богове. Проклятие бе хвърлено над земята на запад оттук, отхвърляше дори освобождението в смъртта. Едурите бяха разпръснати, нападнати от ледове, отдръпващи се морета и ужасни бури. Заради проклятието на Омтоуз Феллак оцеляването им бе подложено на риск и Рейк ги остави на него.

— Не помня брат ми да е бил толкова… милостив.

— Ако нашите истории за онова време са точни — каза Клип, — значи е бил твърде зает. Раздирането на Куралд Емурлан. Слухове за Оссерк в околността, капризен флирт с лейди Енви, спорове и колеблив съюз с Килмандарос и след това, накрая, Силана, Елейнта, която се появява до него от Емурлан при затварянето на портала.

— Изглежда, повечето от онова време е добре известно сред вашия Орден — отбеляза хладно Силхас Руин. — Останал е задълго с вас значи.

— Той никъде не остава много задълго — отвърна Клип, като че ли развеселен от нещо.

Серен Педак се зачуди дали младежът съзнава колко близо е да ядоса Силхас Руин. Още няколко такива думи и главата на Клип щеше да се изтърколи от раменете му.

— Задачата ви е да ни отведете до целта ни ли? — попита тя Тайст Андий.

Нова усмивка, ново тракване на верижката.

— Да. Вие ще бъдете, мм, радушно посрещнати като гости на Андара. Макар присъствието на двама ледерии и Тайст Едур да е донякъде проблематично. Орденът на Оникса бе обявен извън закона, както знаете, и подложен на жестоки репресии. Андара е последното тайно убежище на нашия народ. Местоположението му не трябва да бъде научено.

— Какво предлагате? — попита Серен.

— Остатъкът от това пътуване — отвърна Клип — ще е през лабиринт. През Куралд Галайн.

Силхас Руин поклати глава и изсумтя.

— Започвам да разбирам. Кажи ми, Клип, колко магьосници на ордена обитават в Андара?

— Петима — и са последните.

— И могат ли да се съгласят на нещо?

— Разбира се, че не. Аз съм тук по заповед на Ордант Брид, Господаря Риви на Скалата. Заминаването ми от Андара мина без произшествия, иначе най-вероятно нямаше да съм тук…

— Ако те беше засякъл друг от Ордена.

Кимване. После:

— Имаш ли търпението да изчакаш бурята, която ще донесе пристигането ти, Силхас Руин? Аз — не.

— Значи поздравът ти преди малко трябва да се уточни. Орденът не ни очаква радушно. По-скоро ни очаква този Ордант Брид.

— Те всички държат да говорят от името на Ордена — каза Клип и очите му блеснаха — и в повечето случаи това противоречи на другите. Е, виждам вече, че нямате търпение. — Верижката в дясната му ръка се завъртя и щом се изпъна, вдясно от него се появи портал към Мрака. — Повикайте другите, бързо — каза Клип. — В този миг се сбират обвързани в служба на Тайст Едур духове. Разбира се, всички те бленуват за освобождение. Уви, не можем да им го дадем. Но техните господари Едур наблюдават през техните очи, а това не бива.

Серен Педак се обърна да повика другите.

Клип пристъпи встрани и се поклони.

— Силхас Руин, каня те да преминеш първи и да познаеш отново прегръдката на истинския Мрак. Освен това — добави той и се изправи, щом Руин закрачи към портала, — от теб за всички нас ще се получи ярък маяк…

Един от мечовете на Силхас Руин изсъска — блеснала в тъмното мълния. Острието посече там, където допреди миг беше вратът на Клип, но младият воин се беше извил назад… достатъчно, та оръжието само да пропее във въздуха.