Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Танал Ятванар излезе в коридора и закрачи към кабинета на Инвигилатора. Втората следобедна камбана прокънтя тъкмо преди да почука на вратата. Тихо мърморене отвътре го прикани да влезе.

Раутос Хиванар, управителят на тръст „Свобода“, вече седеше срещу Карос Инвиктад. Беше толкова едър, че сякаш беше изпълнил половината стая. Танал забеляза, че Инвигилаторът е избутал стола си колкото може по-назад, дори се беше килнал и се бе облегнал на перваза на прозореца. В това пространство от своята страна на писалището Карос се мъчеше да си придаде поза на добродушно доволство.

— Танал, нашият гост е изключително настойчив по отношение на подозренията си. Дотолкова, че да ме убеди, че трябва да посветим сериозно внимание на откриването на източника на заплахата.

— Инвигилатор, намерението бунт или измяна ли е, или просто си имаме работа с крадец?

— Крадец според мен — отвърна Карос и погледна Раутос Хиванар.

Бузите на едрия мъж се издуха и той въздъхна тежко.

— Не съм сигурен. На повърхността изглежда, че си имаме работа с обсебен индивид, погълнат от алчност и съответно трупащ богатство. Но само като истински пари. И тъкмо поради това се оказва трудно да открием някаква следа. Никакви имущества, никаква показност, никакво перчене с привилегии. Вече, като скрито последствие, недостигът на пари най-сетне става забележим. Вярно, не е възникнала никаква реална заплаха за финансовата структура на империята. Все още. Но ако това изчерпване продължи… — Той поклати глава. — Ще започнем да чувстваме напрежението.

Танал се покашля и каза:

— Управителю, вие назначили ли сте свои агенти да проучат ситуацията?

Раутос се намръщи.

— Тръст „Свобода“ процъфтява точно защото членовете му се придържат към убеждението, че са най-силните играчи в една ненакърнима система. Доверието е изключително крехко качество, Танал Ятванар. Вярно, неколцина, които се занимават основно с финанси, са споделяли пред мен притесненията си. Друз Теникт и Баракта Илк например. Но засега все още нищо не е формализирано — никакво истинско подозрение, че нещо не е както трябва. Никой от двамата не е глупак обаче. — Хвърли поглед към прозореца зад Карос Инвиктад. — Разследването трябва да се проведе от Патриотистите, в пълна секретност. — Очите под тежките клепачи се спряха на Инвигилатора. — Разбирам, че напоследък избирате за свои обекти академици и схолари.

Скромно свиване на рамене и повдигане на вежди от страна на Карос Инвиктад.

— Многото пътища на измяната.

— Някои са членове на заможни и уважавани фамилии в Ледер.

— Не, Раутос, не и тези, които сме арестували.

— Вярно, но тези нещастни жертви имат приятели, Инвигилатор, които на свой ред се застъпват за тях пред мен.

— Е, да, приятелю. Деликатно е, наистина. Вече крачиш по най-тънката кожа на земята, с нищо освен кал отдолу. — Той изправи стола и отпусна ръце на писалището. — Все пак ще го обмисля. Може би скорошните масови арести са успели да усмирят разочарованието сред учените… или поне да поукротят по-енергичните от тях.

— Благодаря, Инвигилатор. Е, кой ще води разследванията ви?

— Как кой? Аз лично ще се заема.

— Венит Сатад, той чака долу в двора, може да служи за свръзка между вашата организация и мен за тази седмица. След това ще назнача някой друг.

— Добре. Седмичните донесения ще са достатъчно, поне в началото.

— Разбрахме се.

Раутос Хиванар стана. След миг Карос Инвиктад последва примера му.

Кабинетът изведнъж се оказа много претъпкан и Танал отстъпи назад, ядосан на страха, който се надигаше в него. „Нямам за какво да се боя от Раутос Хиванар. Нито от Карос. Аз съм довереното им лице, и на двамата. Те ми вярват.“

Карос Инвиктад беше на стъпка зад Раутос, с ръка на гърба му, докато управителят отваряше вратата. Раутос излезе, Карос се усмихна, каза му довиждане, онзи изпръхтя в отговор. Инвигилаторът затвори вратата и се обърна към Танал.

— Една от онези високоуважавани академици сега цапа чаршафите ви, Ятванар.

Танал примига.

— Сър, тя беше осъдена на Удавянето…

— Отменете наказанието. И се разпоредете да я почистят.

— Сър, но тя би могла да си спомни…

— От теб се очаква известна сдържаност, Танал Ятванар — каза хладно Карос Инвиктад. — Арестувай няколко дъщери на онези, които вече са в окови, проклет да си, и се забавлявай с тях. Ясен ли съм?

— Д-да, сър. Ако си спомни обаче…

— Тогава ще се наложат някои обезщетения, нали? Вярвам, че поддържаш финансите си в ред, Ятванар. Хайде, махай се от очите ми.