Стивън Ериксън - Ловци на кости

Бурните ветрове се завихриха с неистова ярост, завиха, заразкъсваха каменни стени, замятаха скални отломки. Телата на падналите се разхвърчаха из въздуха, плътта се обели от костите, костите изтъняха и почнаха да се трошат, захвърлените оръжия бяха пометени в небитието.

А пред очите на падналия на колене Трул Сенгар непознатият биеше с чародейната сила Крадеца на живот. Отново и отново, всеки грохотен взрив помиташе джага във въздуха и го въртеше на спирала, и той мяташе ръце и крака, блъскаше се в издатините с оглушителен трясък.

И всеки път ужасният убиец отново се вдигаше на крака и тръгваше напред.

За да бъде пометен отново.

В кратката пауза след последния удар непознатият се обърна, видя Трул Сенгар и изрева:

— Кой, в името на Качулатия, е този?

Трул примига и поклати глава.

„Грешен въпрос. Кой, в името на Качулатия, си ти?“

Крадецът на живот пак тръгна напред и този път устоя на чародейния удар, отстъпи само няколко крачки назад и щом яростният вятър заглъхна, тръсна глава и надигна меча си. И тръгна отново напред.

Нов взрив, но Крадецът на живот го понесе, ниско приведен…

И Трул видя как магът се разтърси, сякаш той бе понесъл удара. Кожата по дланите му се разцепи, кръв бликна по тях.

Крадецът на живот отстъпи крачка, после връхлетя.

А магът сякаш наполовина се стопи сред мъглата от кръв, залитна назад, изръмжа и се изправи пак…

В мига на следващата атака на джага.

И магът се закова на място, точно пред Трул.

Оголената кожа беше плувнала в кръв. Крака, ръце, лице и врат бяха разкъсани; очите му плуваха в тъмночервено, от тях капеха пурпурни сълзи. Една разтреперана длан се вдигна и през нацепените си устни магът сякаш се усмихна и каза:

— Толкова от мен. Твой е, Едур. И кажи на Сенкотрон и Котильон, че ще ги чакам зад Портата на Гуглата.

Трул вдигна глава, изправи се и стисна копието.

Очите на Крадеца на живот лумнаха и в този пожар на Трул му се стори, че съзря разбиране. „Отново съм аз, да.“

Изведнъж воят на вятъра се накъса, раздра се, късове отломки се разхвърчаха и заблъскаха в стените… и настъпи зной, жежък, душен зной лъхна иззад джага, и той вдигна меча…

Полуизпълзял от телата, Варат Таун усети връхлитащата стихия и затаи дъх, когато златно сияние изпълни въздуха… и в това сияние имаше топлина, живот .

Треперливо движение вляво от него, той изви глава… фигура, облечена сякаш в плътно прилепнала кафява кожа… не, гола, жена… не, женско същество — нечовешко. И все пак…

Полуприсвита, жилава и гъвкава, изпълнена с трепет, запристъпва зад Икариум, докато той настъпваше срещу самотния Тайст Едур.

След това бързо се стрелна напред… Икариум чу и започна да се извръща… но дланта с дългите пръсти се пресегна… без оръжие, само се пресегна напред и Варат Таун видя как връхчетата на пръстите забърсаха Икариум малко над дясното бедро — най-леко докосване…

И Крадецът на живот се свлече на пода.

Варат чу зад себе си безмълвен вик и ледериецът се присви, щом някой пропълзя край него — Таралак Вийд…

Женското същество се беше навело над падналото тяло на Икариум. Галеше нежно челото на убиеца, докато кехлибареното сияние заглъхваше, и с това заглъхване самото създание се замъгли и се стопи в златиста светлина, а тя заискри и изчезна.

Таралак Вийд извърна глава, срещна погледа на Варат и изсъска:

— Помогни ми!

— Какво? — попита ледериецът.

— Порталът зад тебе — гасне! Трябва да извлечем Икариум през него! Трябва да го измъкнем оттук!

— Полудял ли си?

Лицето на грала се изкриви.

— Нима не разбираш? Икариум… той е за вашия император !

Внезапен мраз помете последните утайки от целебната топлина. Варат Таун се надигна бавно и се изправи, за да помогне на Таралак Вийд.

„За Рулад. Богове. Да, вече разбирам. За Рулад — дори Рулад, дори онзи меч — да, вече разбирам, разбирам!“

Входът към тронната зала отново беше празен, след като Тайст Едур бе издърпал през него Цеда в светая светих на залата — сега бе шансът им. Двамата с Таралак пристъпиха към проснатото тяло на Икариум.

Гралът взе меча, затъкна го зад широкия си колан и хвана джага за едната ръка.

— Хващай го за другата — изсъска. — Бързо! Преди да са разбрали — преди да се затръшне проклетият портал!

Варат хвана другата ръка и двамата повлякоха Икариум.

Хлъзгавината под него ги улесни.

Коленичил, Трул Сенгар избърса кръвта от лицето на мага, особено внимателно около затворените очи. Оттатък входа се бе възцарила пълна тишина. В залата се носеше плач — глухо, безнадеждно ридание.