Катрин Кер - Магия за кинжал

— И на мен ми се плаче, но ако някой може да го спаси от бесилото, това сме ние.

И заедно, наистина заедно като стари бойни другари, Невин и Кълин се отправиха към покоите на Рийс. Когато Невин почука на вратата, пажът открехна и съобщи, че негово превъзходителство не приема никого.

— Тогава му предай, че е дошъл никой и ако не ме приеме, ще повторя деомерската буря.

Пажът с писък отвори вратата и отскочи настрани. Рийс седеше на богато украсен стол, а лейди Донила се бе сгушила на табуретка край нозете му. Гуербретът се изправи срещу неканените гости, пъхна палци под колана си и вирна глава. Невин неволно се възхити от тази негова проява на смелост пред най-добрия боец в цялото кралство и човека, който можеше да изпепели броха до основи с едно щракване на пръстите.

— Предполагам, че сте дошли да молите за живота на Родри.

— Да, ваше превъзходителство — отвърна Невин. — И ако трябва, ще коленичим пред вас.

За момент Рийс ги огледа, после се усмихна хладно.

— Не възнамерявам да обеся брат си. Просто исках да покажа на онова пале къде му е мястото. Трябва само да помоли за прошка в съдебната зала и всичко ще свърши.

Невин въздъхна от облекчение.

— Слушайте — продължи Рийс. — Наистина ли вярвахте, че ще сломя сърцето на майка си и ще тласна към бунт половината Елдид, като го обеся? — Двамата мълчаха и Рийс пак се усмихна. — Вярвахте, нали?

— Е, ваше превъзходителство — каза Невин, — досега твърде ясно проявявахте своите чувства към брат си.

— О, богове! — Изведнъж Рийс избухна и заговори толкова бързо, че езикът му се заплиташе. — И защо да не го мразя? Цял живот все едно и също слушам: Родри това, Родри онова, Родри бил доблестен, колко жалко, че Родри не бил роден пръв, та да получи владенията, Родри, Родри, Родри! — Лицето му бе станало почти мораво. — Ако ги слуша човек, ще излезе, че аз съм отнел с измама наследството на онова дребно лайно, а всичко ми се полага по право!

С изящно движение Донила скочи на крака и хвана съпруга си за ръката.

— Не бива да се тормозите така, милорд.

— Вярно. — Рийс помълча и бавно се овладя. — Извинявай, добри ми магьоснико и ти, капитане. Бъди спокоен, животът на господаря ти е в безопасност.

— Ваше благородие, моля да не го приемате за оскърбление — каза Кълин, — но имам ли честната ви дума?

— Имаш я — добродушно отвърна Рийс. — Сигурно трябваше да я чуеш, за да успокоиш хората си.

— Да, ваше благородие, и ви благодаря от все сърце.

И все пак Кълин изглеждаше тъй спокоен и отегчен, че Невин се запита какво си е наумил.

Тъй като всички престъпления в Аберуин бяха под юрисдикцията на Рийс, близо до броха имаше истински затвор — дълга каменна сграда с обща килия за местните пияници и просяци плюс още няколко тесни килийки за по-важни особи. Родри реши, че все пак му бяха оказали известна почит, като го затвориха в една от тях, макар да беше само два на два метра и вонеше на боклук и урина. Под тясното зарешетено прозорче имаше купчина сравнително чиста слама. Родри седна на нея, прегърна коленете си и отпусна глава върху тях. Трепереше неудържимо и то не от ярост, а от страх. Лесно би застанал срещу смъртта, но позорът го мъчеше жестоко — позорът да бъде изправен в съдебната зала на Рийс като прост конекрадец под присмехулните погледи на тълпата.

Цялата му чест, цялата слава от току-що завършилата война, цялото уважение на бившите му васали — всичко това бе изчезнало, заличено от една неразумна постъпка. Нито един бард нямаше да запее за Родри Мелуейд, без да спомене пред слушателите, че е увиснал на въжето. И като обесен нямаше да получи дори достоен гроб между прадедите си. Без чест се превръщаше в нищо, падаше по-долу от крепостен селянин, изобщо не беше човек. Той напрегна цялата си воля, но не успя да прогони треперенето. Ами Джил? При мисълта, че ще я загуби така, той зарида като изплашено дете в тъмното, докато разбра, че сълзите само засилват позора му. Изправи се, избърса лицето си с ръкав, после пак се сви и продължи да трепери.

Нямаше представа колко е седял така, докато най-сетне чу как гласът на Кълин го вика тихичко откъм прозорчето. Скочи на крака и надникна през решетките.

— Ехей! Насам!

Кълин се озърна и пристъпи покрай стената.

— Слава на боговете, че ви намерих. Вече обиколих половината от тия проклети прозорци. Пазачите не ме пускат да поговорим.

— Сигурно се боят да не ги убиеш.

— Изкушавах се да го сторя, милорд. Чуйте, Рийс не възнамерява да ви обеси. Двамата с Невин отидохме да молим за живота ви, а той най-чистосърдечно заяви, че в никакъв случай не би сломил сърцето на майка си по този начин. Разиграл цялата комедия единствено за да ви унижи. Трябва само да помолите за прошка в съдебната зала и всичко ще се размине.