Катрин Кер - Магия за дракон

Такъв бе случаят с Родри Мелуейд. Да можеше, Стария би отишъл лично в Девери, за да надзирава как ще стане това ключово отвличане и как ще се постъпи с неговата жертва. Но тъй като, от една страна, трябваше да повери работата на свой ученик, а от друга — на наети убийци, непрестанно се притесняваше, питайки се дали всичко е направено както трябва. Нямаше начин да ги сканира, тъй като всички важни действия се бяха развили в самото Девери или на друг остров, а дори и най-великите деомерски съзнания на света не бяха в състояние да сканират през големи, открити водни пространства. Дъхът на първичната сила, особено над самия океан, направо потулваше образите като в мъгла. Нямаше как да пътува над него в светлинно тяло, защото вълните и блъскането на същата тази сила биха пречупили неговата астрална форма, причинявайки смъртта му.

Затова можеше единствено да седи във вилата си, да чака и тъне в мрачни мисли. Онова, което особено го тревожеше, бе самата сложност на плана. Ако не друго, от дните, прекарани в държавната администрация, бе научил, че колкото по-сложно е дадено начинание, толкова по-голяма е вероятността да не успее, а в този случай то имаше безброй извивки и обрати, досущ плетеница на деверийска украса. Ако разполагаше с няколко години, той би мислил и медитирал, докато не състави план, ясен и прост като острието на меч, но нямаше никакво време, а заплахата беше прекалено голяма, за да си позволи лукса да се бави. През изминалите десетилетия различни следовници на тъмната пътека бяха работили много, за да установят сигурно предмостие в Девери, особено в двора на върховния крал. Тъкмо когато плановете им даваха плодове, Невин ги разкри и за едно отвратително лято съсипа голяма част от постигнатото. Старецът представляваше заплаха за самия тъмен деомер и в много други отношения, да не говорим, че беше и омразен личен враг на Тондало. Докато премисляше всички тези неща предишната зима, Стария реши, че Невин трябва да умре.

Разбира се, лесно е да се реши, а трудно — да се осъществи. Преди всичко не можеше да се довери на никого за помощ. Онези от членовете на Тъмното братство, които бяха хвърлили око на мястото и престижа му, бяха повече от способни да го предадат в последния момент на Невин просто за да се отърват от него. Ако искаше надеждни съюзници, трябваше да плати суха пара и да запази в тайна действителното си намерение. По островите имаше изключително добре подготвени убийци, които бяха на разположение, стига човек да знае къде да ги потърси. Предишното лято нае една от гилдиите — така наречените Ястреби на Братството, която да осъществи част — но само част — от плановете му.

Тъй като да изпратиш обикновен убиец срещу човек с мощта на Невин би било направо смешно, Стария измисли план да го подмами на островите. Тук той нямаше да разполага със силата, която му даваха деверийските душа и земя, а и би бил далеч от мирската помощ на такива като гуербрет Блейн. По законите на магията в Бардек Стария щеше да нанася удари от силна позиция, така да се каже, от командна височина, особено като се имаше предвид, че Невин сякаш работеше сам и най-вероятно щеше да дойде лично.

Докато се оглеждаше да намери примамка за капана си, той се спря на Родри, който беше важен за бъдещето на варварското кралство, както и личен приятел на Невин. Отначало смяташе, след като го използва за фалшива следа, просто да убие момъка, но разбираше, че Невин би могъл да работи на най-високо равнище и да разбере, че Родри е мъртъв. Крайно трудно би могъл да си представи, че Господаря на ефира ще се втурне през океана, за да му осигури достойно погребение или нещо подобно. От друга страна, когато Невин дойдеше да души по следата на примамката, би било също опасно да държи затворника във вилата си. Стария не изпитваше желание да хукне да се спасява като подплашен язовец от дупката си.

Не, изглежда бе най-добре Родри да бъде доведен в Бардек, да се изтрие паметта му, така че да не е в състояние да отиде направо при някой от спазващите законите архонти и да съобщи кой е всъщност. Сетне да го пусне, скрит пред очите на всички, като роб, който се носи накъдето го повлече съдбата. Рано или късно Невин щеше да дойде. И тогава Стария щеше да го чака…

Повечето деверийци смятаха, че Бардек е едно цяло, като тяхната страна, но всъщност той представляваше архипелаг и само най-малките острови бяха под единно управление. По-големите, като Бардекина и Суртина, се деляха на множество градове държави. Някои от тях се състояха само от град и толкова обработваеми земи, колкото едва-едва да го изхранят; други упражняваха контрол над стотици квадратни мили територия, а и градове, които бяха техни колонии, или подчинени държави. По времето, за което говорим, Милетон, който се намираше на Бардекина, представляваше един от най-големите градове държави, като освен това управляваше град Валант и около половината от острова. Беше красив, кацнал високо на една крайбрежна канара, надвиснала над тясно пристанище. Минеше ли през портите в чисто белите градски стени, човек сякаш се озоваваше в гора.