Андреа Креймър - Вълче биле

— Пусни ме! — изпищя Адна, хлипайки.

Лоуган цял трепереше, докато с разширени очи гледаше как Адна размахва двете си ками.

— Кълна се, че разполагам с информация, която ще ви е от полза. Освен това, ако исках да ви навредя, нямаше ли вече да съм призовал призрак?

Никой не му отговори. Колкото и да ми беше неприятно да го призная, всичко, което Лоуган казваше, звучеше логично.

Конър свали крак от гърдите му и той се подпря на лакти, което от своя страна накара Търсача да опре камата си в гърлото му.

— Ако ви разкрия нещо — рече Лоуган, — ще ме заведете ли при Стрелата?

— Стига да преценим, че информацията си заслужава — промърмори Конър, без да изпуска от поглед съпротивляващата се Адна. — Твоите хора вече ни отнеха предостатъчно за един ден. И това е само днес.

— Мога да ви кажа, че сред вас има изменник. Ще ви го предам в знак на добра воля.

Треперенето на Лоугън отстъпи място на усмивчица, от която почувствах, че се вледенявам.

— Изменник? — повтори Конър и прокара тъпата страна на камата по гърлото на Пазителя.

— А как иначе ви открихме според теб? Преследваме ви от години. Да не мислиш, че днес най-случайно ни излезе късметът?

— Някой ви е издал местонахождението на щаба в Денвър — досети се Конър.

— Някой, на когото имате доверие. Някой, когото върнахте от мъртвите.

— Не — изръмжа Шей. — Лъжеш.

И той пристъпи напред, сякаш искаше да ме защити от нещо, от което дори не знаех, че трябва да се страхувам. За какво говореше?

Лоуган се подсмихна.

— Дори твоите сили, Потомъко, няма да са достатъчни, за да я спасят от това.

— Ти, безсърдечно копеле! Престани още сега или ще…

— Какво ще направиш? — попита Лоуган. — Ще ме убиеш, за да прикриеш истината? Може ли думите ми да са престъпление, когато целта им е да предпазят съюзниците ти?

— Какво се опитваш да кажеш, Пазителю? — Конър се наведе над него, притискайки камата си в плътта му. — Търпението ми е на изчерпване.

— Брат й — рече Лоуган, задавян от натиска на острието. — Братът на Кала сключи сделка с баща ми и Лумин.

— Не — прошепнах.

Мейсън изръмжа, риейки пръстта с лапа.

Лоуган не сваляше очи от мен.

— Вярно е. Той ви предаде.

Отчаяно потърсих Ансел с поглед и го открих да трепери, свит зад Брин, която бе приела вълчата си форма и ръмжеше, сякаш за да го защити, ако някой се нахвърли отгоре му. Мейсън изтича до нея и също зае отбранителна позиция.

Господи!

— Трябва да се боите от него много повече, отколкото от мен — изсъска Лоуган.

Конър махна острието на камата си от врата му и ме погледна.

— Кала?

Гърлото ми се бе свило. Извърнах се от Конър и се втурнах към Ансел. Брин оголи зъби насреща ми, ала аз сграбчих брат си за раменете и го разтърсих.

— Ансел, моля те. Трябва да им кажеш истината. Кажи им, че не си го направил!

Лоуган лъжеше. Не може да не лъжеше.

Кръвта се бе отцедила от лицето на Ансел, очите, които срещнаха моите, бяха ужасяващо празни.

— Казаха, че отново ще ме превърнат във вълк.

Брин изскимтя, а Мейсън излая и неспокойно започна да обикаля около Ансел, без да ме изпуска от поглед.

Отстъпих разтреперана назад. Исках да побягна, да се скрия някак от страшната истина. Само че нямаше къде да отида.

Конър поклати глава.

— Най-добре да изясним цялата тази бъркотия с Аника.

— Съгласен съм — рече Итън и намести тялото на Сабин в ръцете си.

Очите му срещнаха моите за миг, ала не можах да разбера дали е ядосан или тъжен.

Откъм лабиринта от царевични стъбла около нас се разнесе остро изсвирване, последвано от още няколко. Въоръжени до зъби Нападатели наизлязоха измежду стъблата и ни обградиха.

Другите от глутницата ми се скупчиха един до друг и заръмжаха срещу новодошлите.

— Почакайте! — извиках и се хвърлих между вълците и приближаващите воини.

За моя изненада Итън застана до мен, все още със Сабин на ръце.

— Долу — Аника излезе от редиците на новодошлите.

Нев, Брин и Мейсън бавно отстъпиха назад, без да свалят очи от воините, настръхнали в очакване да видят какво ще се случи. Ансел се сви зад нас, без да издава звук, сякаш се опитваше да изглежда възможно най-малък и незабележим.

— Благодаря ви — каза Аника.

Погледът й се спря върху Итън и едната й вежда подскочи, ала той още по-силно притисна Сабин към гърдите си. Аника се обърна към Конър и когато проговори, гласът й режеше като нож:

— Какво означава това непланирано посещение? При това — в компанията на Стражи. Имате късмет, че не ви нападнахме в мига, в който се появихте.