Андреа Креймър - Вълче биле

Търсачите начаса се разтичаха, а Аника се обърна към Нападателите, охраняващи Лоуган и Ансел:

— Отведете ги в затвора. Ще се занимаем с тях по-късно.

— Не!

Няколко от Нападателите вдигнаха оръжия, когато сграбчих Аника за ръката. Тя обаче поклати глава и те отстъпиха.

— Кала, разбирам, че момчето е твой брат, но докато не си изясним истината, трябва да се отнасяме с него крайно предпазливо.

— Дори ако той е издал местонахождението на аванпоста, сигурна съм, че е бил подлъган. Не знаете какво са му сторили.

Аника се освободи от ръката ми.

— Ще науча, когато му дойде времето, но точно сега не мога да отделя повече време за тревогите ти. Съжалявам.

С тези думи тя кимна на Нападателите и те поведоха брат ми нанякъде.

— Ансел!

Понечих да ги последвам, но Шей ме спря.

— Почакай.

— Отнасят се с него като с пленник! — изкрещях, мъчейки се да се отскубна. — Вината не е негова. Измъчвали са го. Трябва да му помогнем!

— Ще намерим начин. Кълна ти се. Но трябва да покажем на Аника, че може да има доверие на глутницата ти. Това е най-важното в момента — едва тогава ще можем да я накараме да промени мнението си за Ансел.

В това време Аника се бе обърнала към Конър.

— Можеш ли да ми обясниш какво се случи?

— Не съвсем — промърмори той и извади един плик от джоба на якето си. — Обаче Монроу ме помоли да ти дам това, в случай че не се завърне.

Аника грабна плика от ръцете му.

— Тръгнал е на мисия, с мисълта, че няма да се завърне? И как успяхте да намерите младите Стражи? Бях останала с впечатлението, че не знаете къде са.

— Положението не търпеше отлагане, Аника — каза Конър, избягвайки погледа й.

Аника присви очи.

— Да не искаш да ми кажеш, че Монроу е оглавил набег във Вейл без необходимото одобрение?

— Да.

Тя поклати глава.

— А ето че сега той е мъртъв, а Денвър — изгубен.

— Но пък доведохме вълците — намеси се Итън, поглеждайки към неподвижното тяло на Сабин. — Или поне част от тях.

— Да се надяваме, че това ще се окаже достатъчно — тя се извърна, ала не преди да зърна сълзата, търкулнала се по бузата й. — Нуждаехме се от Монроу.

— Знам — гласът на Конър също бе глух.

— Водачите ме очакват — каза Аника. — Ще говорим за това след преместването. Ако успеем.

— Ако успеем? — повторих аз, но Конър не отговори.

— Кала?

Обърнах се и видях Итън, който дори сега държеше припадналата Сабин в прегръдките си.

— Тревожа се, че може да има вътрешни наранявания. Трябва да я заведа при Еликсирите.

— При кого? — попита Шей.

— Нашите лечители — обясни Адна. — Помещават се в Убежището на Айдис.

— Може да се нуждае от кръвта на глутницата — казах и се вгледах в Сабин.

Не кървеше, нито имаше видими наранявания, но понякога най-смъртоносните рани са онези, които не можем да видим.

— Ще отида с тях — обади се Нев, който също се въртеше наоколо. — Ще й дам да пие от мен, ако се наложи.

— Добре.

Брин и Мейсън се приближиха предпазливо. Убедил се най-сетне, че няма да се втурна след Ансел, Шей разхлаби прегръдката си и аз се отдръпнах от него. Знаех, че се опитва да бъде разумен, но не понасях мисълта, че не мога да сторя нищо за брат си.

— А сега какво? — попита Мейсън.

— Сега ще дойдете с нас — отговори Конър.

Внезапно звук като от безброй камбанки изпълни въздуха. Академията запулсира от енергия, звукът бързо се усилваше. Макар и оглушителен, кристалният звън образуваше хипнотизираща мелодия, от която дори стените сякаш трептяха. Изведнъж осъзнах, че те наистина трептят — плетеницата от цветове, покриваща стените на мраморните коридори, се вълнуваше при всяка звънка нота.

Адна се хвърли към стълбите.

— Трябва да заема поста си.

— Какво става? — попита Брин и когато улови ръката ми, усетих, че трепери.

Конър ни поведе след Адна, макар и не тичешком като нея.

— Тъкачите се готвят да преместят Академията.

— Как е възможно? — този път въпросът дойде от Шей.

— Изисква много точна координация — обясни Конър. — Тъкачите отварят врата над сградата.

— К-к-какво правят? — заекнах аз.

Конър обаче не отговори. Бяхме стигнали до четвъртия етаж и там, застанала между онази част, в която се намираха стаите ни, и онази, в която се помещаваше тактическият център на Халдис, заварихме Адна с двете си ками в ръце. Затворила очи, тя стоеше съвършено неподвижно и дишаше бавно и ритмично.

— Адна… — Шей понечи да отиде при нея.

— Шт! — Конър му препречи пътя. — Адна трябва да се съсредоточи.