Андреа Креймър - Вълче биле

— Какво, по дяволите, прави тук? — Конър примига изумено насреща му. — И как е успял да намери това място?

— Нямам представа.

Лоуган безуспешно се опита да свали ръцете на Нев от гърлото си и погледна към Конър.

— Спасете… ги… — изхриптя той. — Тристан… не… са… мъртви…

— Какво?

Конър се хвърли напред и като избута Нев, се надвеси над Лоуган, стъпил на гърдите му с тежкия си ботуш. Давейки се, младият Пазител си пое дъх и вдигна ръце към насиненото си гърло.

Конър го разтърси.

— Какво каза току-що?

— Искам убежище — закашля се Лоуган. — Ако ме изпратите обратно, те ще ме убият.

— Ние ще се погрижим за това вместо тях — изръмжа Нев, приклекнал наблизо. — Не е нужно да ходиш никъде.

— Защо ни е да даваме убежище на един Пазител? — попитах, взирайки се в лицето на Лоуган.

Нямах му никакво доверие. Той и баща му олицетворяваха всичко ужасно, което се бе случило във Вейл. Именно по тяхна вина Рен…

Мисълта за Рен ми подейства като удар с чук. Бях го изгубила завинаги. А най-лошото бе, че заради моята измяна той бе обречен на живот, управляван напълно от Пазителите. Олюлях се, сълзи изпълниха очите ми. В този миг исках единствено да издера очите на Лоуган, да разкъсам плътта му, за да прогоня смазващата болка.

Шей побърза да се приближи и да ме прегърне, ала с това сякаш наля сол в раната на угризенията ми.

— Недей — казах и се отскубнах.

Итън се взираше в Лоуган с безстрастен поглед.

— Убий го.

Конър кимна и извади меча си.

Адна рязко си пое дъх, когато Лоуган неочаквано избухна в смях:

— Какво двуличие! А аз мислех, че Търсачите са благородни. Глупави, разбира се, но въпреки това — благородни.

— За някой, който всеки момент ще умре, дрънкаш прекалено много — каза Конър и допря острието на меча си до гърлото му.

Лоуган се напрегна, но продължи да се усмихва.

— Имах предвид само, че ако не бяхте приютили друг като мен, всичките ви надежди отдавна да бяха станали на пух и прах, не е ли така?

— За какво говори? — попита Брин, която слушаше внимателно, макар че все още се държеше близо до Ансел.

Брат ми непрекъснато се дърпаше от нея, но тя неотклонно го следваше, мъчейки се да го задържи напук на съпротивата му.

— За баща ми — тихичко отговори Шей. — Говори за баща ми.

— Знаех си, че неслучайно си Избрания — подхвърли Лоуган. — Каква наблюдателност!

— Ти не си Тристан — сопна се Итън.

— Не, но мога да ви помогна да го спасите — рече Лоуган.

— Какво? — Шей се стрелна напред. — Какво искаш да кажеш?

— Онова, което се опитвам да ви кажа, откакто се промъкнах при вас — отвърна Лоуган. — Родителите ти са живи.

— Лъжеш!

Мечът в ръката на Шей започна да трепери.

— Не и когато от това зависи животът ми. Тристан и Сара Доран са живи. Все още можете да ги спасите.

— За какво, по дяволите, дрънка? — изкрещя Нев и застана до Конър. — Няма ли най-сетне да убиеш това копеле! Не мога да го гледам повече.

Мейсън също пристъпи напред, козината по гърба му бе настръхнала.

— Не! — Шей му препречи пътя и отново се обърна към Лоуган. — Какво означава това, че все още можем да ги спасим? Къде са?

Бавна усмивка плъзна по устните на Лоуган.

— Ако искате да научите, първо трябва да ми обещаете, че няма да пострадам.

— Лъже! — изсъска Нев. — Накарайте го да замълчи. Отрежете му езика.

— Почакайте — думите не искаха да излязат от гърлото ми, но не можех да отрека, че Шей има право, поне донякъде. — Ако Лоуган наистина знае нещо за родителите на Шей, най-малкото, което можем да сторим, е да разберем какво.

— Защо не опитаме така — ако не ни кажеш, ще ти отрежа езика? — каза Конър и прибра меча си в ножницата, след като Итън му подхвърли една кама.

Усмивката на Лоуган се изпари.

— Варварин.

— От твоите уста това си е комплимент. Е, какво решаваме?

— Престанете! — Сайлъс се приближи с куцукане и доста поопърлен вид. — Ако действително разполага с информация, ще проведем официален разпит.

— Не помня да съм ти искал мнението — каза Конър.

— Такива са правилата — заяви Сайлъс. — Аника ще побеснее, ако не ги спазиш. А ако това наистина е синът на Ефрон Бейн, той може да се окаже не само полезен източник на информация, но и безценен заложник.

— Многознайкото има право — обади се Итън.

Адна се втурна напред с кама в ръка.

— Изобщо не ме е грижа за тъпите правила! Баща ми и Айзък са мъртви заради Пазителите. Трябва да плати с кръвта си!

Конър отблъсна ръката й в последния момент, когато острието на камата бе вече на сантиметри от бузата на Лоуган.