Андреа Креймър - Вълче биле

— Странно — каза той и отново посегна към цилиндъра.

— Ако бях на твое място, не бих го направила — обадих се тихичко. — Всеки следващ път болката става по-силна.

Начаса всички очи се извърнаха към мен, но аз не трепнах и предизвикателно отвърнах на всеки един от погледите.

— Знаеше, че ще ме заболи? — гласът на Сайлъс клокочеше от ярост.

— Не знаех. Поне не със сигурност. Мислех си, че може би само Стражите не са в състояние да се допират до него. Но очевидно единствено на Шей е позволено да го докосва.

Очите на Сайлъс замалко не изскочиха от орбитите си.

— Дори и с магически ръкавици?

Този тип беше луд.

— Решил си, че някакви ръкавици биха ти позволили да пипнеш Халдис?

Той се почеса по главата.

— Е, имах една теория…

Монроу простена и зарови лице в ръцете си.

— Сайлъс, не ни каза, че е само теория. Кълнеше се, че щяло да се получи. И на Аника казахме, че ще се получи!

— Идиот! — изсумтя Конър и направи крачка към Шей, за да разгледа Халдис по-добре, макар че внимаваше да се държи на безопасно разстояние.

— Какво не е наред? — сбърчи чело Шей при вида на покрусените им лица.

— Сайлъс състави плановете за най-скорошните мисии на Нападателите — тънка усмивка изви устните на Адна, докато обясняваше. — Няколко отряда от Нападатели се опитват да се доберат до свещените места с надеждата да съберат частите на кръста — искахме да ги съхраняваме на сигурно място до появата на Потомъка.

— Само че никой от тях няма да може да ги докосне — казах аз.

Вярата ми в Търсачите се поразколеба. Дали наистина бяха в състояние да помогнат на глутницата ми, при положение че допускаха подобни грешки?

— Това не го знаехме — Конър хвърли свиреп поглед на Сайлъс. — А десетки Нападатели вече загинаха, мъчейки се да стигнат до свещените места.

Неволно извърнах очи — днес бяхме направили съвсем същата грешка.

„Не мога да ги виня. Всички правим каквото можем.“

Сайлъс изглеждаше леко смутен.

— Сигурен бях, че ще сработи.

— Защо сте съсредоточили усилията си върху тези части? — попитах. — Какво им е толкова специалното?

— Кръстът на елементите е единствената сила в света, която е в състояние да прогонва призраци — гласът на Монроу беше ужасяващо тих. — С тях Потомъкът може завинаги да ги пропъди от земята, да победи слугите на Отвъдното. Дори самия Боск Мар. Нищо друго не е в състояние да го стори.

Шей се взря в Монроу, бял като тебешир.

— Мога да се бия с призраци?

— Да — отвърна Монроу и сложи ръка на рамото му. — Можеш и ще го направиш. Когато му дойде времето.

Сайлъс, който очевидно се бе съвзел от моментното си унижение, се обади:

— На всяка цена трябва да съберем частите на Кръста. Само така ще победим Пазителите.

Кимнах, мъчейки се да си представя силата, която би могла да съкруши Боск Мар и неговите пълчища.

— Защо го скри от нас? — в очите на Монроу проблеснаха гневни искрици.

Шей огледа посърналите им лица и въздъхна.

— Съжалявам. Но все още не бях сигурен, че вие сте добрите. Нямах намерение да ви се доверя, преди Кала да го е сторила.

Думите му ме накараха да прехапя устни — бях му благодарна, ала едновременно с това съжалявах, че мълчанието му беше струвало толкова скъпо на Търсачите.

— Както и да е — рязко каза Монроу и скръсти ръце на гърдите си. — Поне знаем, че след като оръжието се озове у Шей, Пазителите не могат да му го отнемат.

— Добре е, че Халдис е у теб, Шей — обади се Адна. — Това ще ни спести едно пътуване.

— Предполагам, че е така — усмихна се той и погледна към Сайлъс. — Е, коя беше жената?

— Жена? — повдигна вежди Книжникът.

— Жената в пещерата. Тя запя, а после светлината угасна и Халдис се озова в ръката ми.

— А! — усмихна се Сайлъс. — Била е Киън.

— Кой? — погледна го недоумяващо Шей.

— Пророчица. Воин — отвърна Сайлъс. — Единствената причина да сме тук днес.

— Тя е първият Търсач — добави Монроу. — Както и твоя пра-пра-пралеля. Родословието на Потомъка започва с праотците на Ейра и Киън.

— Коя е Ейра? — попитах аз.

Лицето на Монроу помръкна и той погледна към Шей.

— Твоята пра-пра-прабаба. Сестра на Киън и първата Пазителка.

— Нейна сестра? — очите на Шей се разшириха. — Как е възможно?

Сайлъс се прокашля.

— Разказвай, ако ще разказваш! — изсумтя Конър и най-безцеремонно се изтегна на пода, използвайки една купчинка с книги като възглавница.

— Историята не е чак толкова дълга — промълви Сайлъс, ала Конър не отвори очи. — А и си я бива — почти умолително добави той.