Андреа Креймър - Вълче биле

— Бива си я? — при тези думи Конър все пак повдигна клепачи. — Истинска катастрофа, ето какво е.

— Имах предвид, че е вълнуваща — поправи се Сайлъс.

— О, да, животът ни е съсипан, а ти наричаш това литературен триумф.

— Просто го остави да разкаже историята, Конър — сопна се Адна и кимна на Сайлъс. — Преди много, много години…

Сайлъс грейна.

— Светът на духовете не бил скрит от човеците. Общностите по земята черпели от природните сили, както и от тези на Отвъдното. Мнозина наричат това „магия“, но то е много повече.

— В смисъл? — попита Шей.

— Връзката със силата на елементите е нещо естествено и идва заедно с живота на тази планета. Всичко е част от едно цяло, една и съща енергия. Различните хора притежават в различна степен способността да черпят от тези природни сили, но тя присъства у всеки един от тях.

— Какъв е проблемът тогава? — сбърчи чело Шей. — Ако магията е просто част от хората?

— Не само от хората — поправи го Сайлъс. — От животните, растенията, земята, небето, камъните. От всичко.

— Проблемът не е в силата на елементите, Шей — тихичко се обади Монроу. — Ала магията на земята не е единствената, която се докосва до нашия свят.

— Имаш предвид Отвъдното? — попитах и усетих как по гръбнака ми плъпват ледени пръсти. — Там, откъдето идват призраците и сукубите?

Монроу кимна.

— Не е зле, вълчице — подсмихна се Сайлъс. — Отвъдното съществува като един вид противодействаща сила на земята. Не е част от този свят, но е неизменно до него. Като два влака върху успоредни линии.

— Или като злия близнак на този свят — засмя се Адна, ала това беше невесел смях.

— Съвсем вярно — кимна Сайлъс. — Когато повече хора черпеха от света на духовете, някои решиха, че би било разумно да се опитат да впрегнат силите на Отвъдното за собствените си цели.

— Защо нищо от това не е описано в историята? — попита Шей. — Въпреки че хората винаги са знаели за Отвъдното.

— Съжалявам, но не се ли предполагаше да си образован? — сопна се Сайлъс. — Никога ли не си отварял историческа книга?

— Разбира се, че съм!

— Е, ако беше внимавал малко повечко, щеше да забележиш, че до средата на деветнайсети век хората непрекъснато говорят за вещици, демони и чудовища.

— Мислех, че това са просто суеверия — смръщи се Шей.

— И тогава на сцената се появяват научната революция и модернизмът — ухили се Сайлъс. — Аплодисменти за Пазителите!

Двамата с Шей се спогледахме недоумяващо.

— Избързваш, Сайлъс — промърмори Монроу.

— Да, да, извинявайте — побърза да каже Книжникът. — Суеверието е съвременно изобретение. Целта му, разбира се, е да обясни всички вдъхващи страх и трудни за контролиране създания, които съществуват открай време. Както току-що ни демонстрирахте, то се оказва много полезен похват и има невероятен успех в пренаписването на историята.

— Шегуваш се! — не вярваше на ушите си Шей.

— Ни най-малко — хладно каза Адна.

— Е, какво се е случило в действителност? — попитах, борейки се със стената от лъжи, която ме бе обграждала през целия ми живот.

— Както вече споменах, в това да се използва силата на елементите няма нищо лошо, но онези, които се набъркали в Отвъдното, навлекли неприятности както на себе си, така и на своите ближни. Създанията от Отвъдното не се сработват особено добре с хората.

— Какво искаш да кажеш? — попита Шей.

— Нали и сам видя — отвърнах аз. — Ние сме тяхната храна. Призраци, сукуби, инкуби. Те се хранят с най-страшното от нашия свят. Пируват с нашето страдание.

Лицето на Адна беше придобило пепелив цвят, ала въпреки това тя се дръпна рязко, когато Монроу се приближи и понечи да вземе ръката й в своята.

— О! — измърмори Шей. — Така е. Съжалявам.

— Няма нищо — махна нехайно Сайлъс. — Много отдавна някои достойни люде се нагърбили със задачата да обуздаят присъствието на Отвъдното в нашия свят. Те ограничили практиката на безотговорните хора, които не си давали сметка, че си играят с огъня, и отблъснали обитателите на Отвъдното, които се били заселили на земята.

— Но призраците не могат да бъдат отблъснати — възразих аз.

— Призраците са тук отскоро — каза Монроу. — Е, сравнително отскоро — от около петстотин години.

— И на това му казваш отскоро?

— Исторически погледнато — да — отвърна Сайлъс. — Призраците дошли с Пазителите. Преди тяхната поява магьосниците можели да призовават единствено сукуби и инкуби — те повече приличат на хората и могат да се движат между двата свята, без това да изисква прекалено големи усилия от страна на призоваващия ги.