Андреа Креймър - Вълче биле

— Това не са обикновени мечове — обясни Монроу. — Ти си единственият, който може да си служи с тях.

Единственият? Това беше впечатляващо. Погледнах към Шей — изражението му беше заинтригувано, но в същото време — предпазливо. Беше сплел пръсти и отново бърчеше чело.

Изведнъж се разсмях, разбрала най-сетне недоволството и съжалението му.

— Сигурна съм, че няма да е толкова зле, Шей, макар и не така вълнуващо колкото камшик… или пикели.

— Пикели? — Конър наостри уши.

Шей кимна, ала не вдигна очи.

— Обзалагам се, че сега ти се иска да беше прочел повечко от онези комикси за нинджи, нали? — продължих аз през смях.

Адна местеше неразбиращ поглед между мен и Шей.

— За какво говорите?

— Детските мечти на Шей — обясних, усмихвайки се широко. — И любимите му материали за подготовка.

— Мечовете изглеждат толкова… обикновени — поклати глава той.

— Ако ще търсиш вдъхновение из комиксите, най-добре опитай „Пътят на убиеца“ или „Воин шаман“ — предложи Сайлъс. — В тях има страшно много битки с мечове, включително и с два меча — умение, което ще трябва да овладееш. Мога да ти услужа с моята колекция.

Лицето на Шей се поразведри и той дори се усмихна на Сайлъс.

— Ще продължим с обучението, което започна в Академията тази седмица — каза Монроу. — Това няма да е проблем. Конър ще се погрижи.

— Аз също мога да помогна — Адна хвърли мрачен поглед на баща си и той се намръщи.

— Права е — обади се Конър. — Знам, че не е Нападател, обаче Адна страшно я бива в битките.

И като й смигна, добави:

— Можеш да бъдеш сигурна, че всички ще дойдем да видим първия ти двубой с Потомъка.

Адна му се усмихна широко.

— Видя ли, Монроу?

— Много добре — въздъхна той. — Адна ще помогне с подготовката ти.

— Разбира се, преди този въпрос изобщо да възникне, ще трябва да съберем и четирите части на кръста — напомни Сайлъс.

Въпреки гнева ми в главата ми се гонеха мисли. Части на кръста. Шей беше споменал, че в текста на Пазителите имало четири карти. Ами ако Халдис беше една от частите? Но коя точно? Не ми приличаше на никое от оръжията, които бях виждала някога, освен ако… Кръстът на елементите се състоеше от два меча. Очевидно бе, че цилиндърът, който бяхме открили в пещерата, не е острие, но определено можеше да бъде нещо друго. И аз знаех какво е то. Особено след като Шей бе единственият, който можеше да си служи с мечовете . И само той можеше да докосва Халдис. Трябваше да е това.

— Не — тихичко възразих. — Трябва да открием само три от частите.

В стаята се възцари тишина, всички погледи се насочиха към мен.

— Моля? — проговори Сайлъс най-сетне.

— Двамата с Шей влязохме в пещерата Халдис. Частта, която е скрита там, е у него.

Шей пребледня.

— Ъъъ, аз още не им бях казал за Халдис, Кал.

— Знам — отвърнах, а погледът, който му отправих, красноречиво говореше какво мисля за това решение. — Дръжка е, нали? Дръжка на меч?

— Да… така е — потвърди Монроу и се обърна към Шей. — Защо не си ни казал за Халдис?

Шей бръкна във вътрешния джоб на якето си.

— Съжалявам. Просто не бях сигурен дали можем да ви имаме доверие. Но сега вече това е без значение.

И той извади проблясващия златистожълт цилиндър.

Тишината в стаята стана толкова плътна, че почти можех да се протегна и да я докосна.

— Кога го направихте? — промълви Монроу накрая, без да откъсва очи от странния предмет.

— Двамата с Кала решихме да влезем в пещерата през октомври — отговори Шей, като търкаляше цилиндъра между дланите си.

Колкото повече гледах съвършения начин, по който пръстите му пасваха около цилиндъра, толкова по-ясно ми ставаше всичко.

— Точно тогава Шей използва пикелите — добавих. — Пазителите бяха оставили един огромен паяк да охранява Халдис и Шей го уби.

— С пикели? — очите на Конър се разшириха.

Шей потрепери.

— Беше ужасно.

— Не знам — поусмихнах се аз, припомняйки си битката. — Успя да се справиш с чудовището без особени затруднения.

— С пикели? — Конър се взираше в Шей така, сякаш го виждаше за първи път.

— Да — отвърна Шей, който изведнъж бе придобил леко болнав вид, и още по-здраво стисна проблясващия цилиндър.

Сайлъс изсумтя, наведе се напред и започна да рови в една кожена чанта, полускрита под купищата хартии на бюрото. Малко по-късно се изправи, надянал чифт дебели кожени ръкавици, и посегна към Халдис.

Понечих да кажа нещо, но после затворих уста и се загледах. В мига, в който пръстите му докоснаха гладката повърхност, той извика и отскочи назад, тръскайки ръка. Останалите Търсачи го зяпнаха стреснато.