Андреа Креймър - Вълче биле

— Време е Шей да научи кой е — обясни Монроу.

— Знам кой съм — каза Шей.

— Искаш ли да се обзаложим? — засмя се Конър. — Две към едно, че те очаква огромна изненада… или сто.

— Остави го на мира — намеси се Адна.

— История ли искате да чуете или план? — попита Сайлъс.

— План — сопнах се аз. — Какво може да стори Шей за моята глутница?

— Все още — не много. Първо трябва да съберем частите.

— Частите? — сбърчи чело Шей. — Какви части?

— Частите на кръста — свойски отвърна Сайлъс, сякаш това обясняваше всичко.

Бръчките по челото на Шей станаха още по-дълбоки.

— Частите на кръста?

Едната вежда на Сайлъс подскочи и той се приведе напред, а в гласа му се прокраднаха почти обвинителни нотки:

— Точно колко от „Войната на всички срещу всички“ прочете?

Притекох се на помощ на Шей.

— Виж, професоре, бяхме принудени да се спасяваме с бягство веднага щом разбрахме, че Потомъкът ще бъде принесен в жертва. А съм почти сигурна, че ако не го бяхме сторили, вашите хора щяха да се опитат да спасят Шей и най-вероятно щяха да се провалят. Така че внимавай какви ги говориш — скастрих го, оголвайки зъби насреща му.

Вълна на изумление премина през стаята. Конър изпръхтя от смях, когато Сайлъс отново посегна към ножа за отваряне на писма.

Монроу вдигна ръка.

— Кала е права, Сайлъс. Не всеки може да си позволи лукса да посвети целия си живот на учение. Имаме късмет, че двамата изобщо са тук. Да им се караме, задето не са успели да съберат всички факти, преди да избягат, е безсмислено.

Сайлъс имаше вид, сякаш всеки момент ще повърне, но въпреки това хвърли свъсен поглед на Шей.

— Извинявай.

Шей се усмихна едва-едва.

— Успяхме да прочетем само откъси.

— Добре тогава — Сайлъс си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да подобри рекорда за плуване под вода. — На всяко от свещените места се пази част от кръста. Ти трябва да понесеш кръста, както се казва в пророчеството. Само така можем да победим.

Като изрече тези думи, той шумно изпусна дъха си и изскърца със зъби.

— Не мисля, че писането на резюмета би било подходяща кариера за теб, Сайлъс — измърмори Конър. — Нямаш никакъв усет към обобщаването.

— Да не говорим пък за липсата на здрав разум — добави Адна под носа си и се усмихна на Шей, който се засмя, преструвайки се, че не забелязва обидения поглед на Сайлъс.

— Да се съкращава е истинско светотатство — заяви Сайлъс.

Приведох се напред нерешително, тъй като не исках отново да си навлека някоя остра забележка.

— Не разбирам. Шей вече носи кръста. Нали е татуиран на врата му.

Конър се засмя.

— Човече, само ако бяхте приели облога ми.

Двамата с Шей се спогледахме объркано.

Сайлъс приличаше на гъска, която се кани да снесе златно яйце и Шей се свъси насреща му:

— Е?

— Татуировката има за цел само да докаже кой си, нещо като знак за тези, които те търсят. Тя не е кръстът.

Самодоволният пламък в очите на Книжника беше толкова силен, че ми беше трудно да го гледам.

— Какво тогава представлява кръстът? — попитах тихичко. Монроу не ме погледна; кафявите му очи не се откъсваха от Шей. Мрачна, пълна със съжаление въздишка се откъсна от устните му.

— Оръжие.

— Оръжие? — макар и тих, във въпроса на Шей нямаше и помен от страх.

— Строго погледнато са две оръжия — безгрижно уточни Сайлъс. — Но се предвижда да бъдат използвани заедно. Като обща сила.

— Две оръжия? — повторих аз.

— Да — все така тихо отговори Монроу. — Два меча.

— Меча? — намръщи се Шей.

— Кръста на елементите — каза Сайлъс. — Единият меч — от земя и въздух, а другият — от огън и вода. Ако се вгледаш по-внимателно в татуировката, ще забележиш, че двете пресичащи се линии са заострени в единия край. Това са върховете на мечовете.

— Мечове — повтори Шей. Звучеше подразнен и мъничко разочарован.

— Какво има? — попитах го и той се намръщи, свел поглед към ръцете си.

— Шей? — Монроу сбърчи чело и се приведе напред.

— Просто е толкова… предсказуемо — промълви Шей. — Изобщо не си представях, че ще трябва да се бия с мечове. Особено сега, когато съм вълк.

Приятна топлина се разля по тялото ми при последните му думи и трябваше да извърна очи от лицето му, за да успокоя ускореното биене на сърцето си.

„Може би все пак разбира какво означава да си Страж.“

Ако беше така, Шей можеше да ми помогне да поведа глутницата си, което в моите очи струваше повече от всяко оръжие.