Андреа Креймър - Вълче биле

— Хайде! По-бързо! — извика Конър и се хвърли в краката на друг от възрастните вълци на Бейн, намиращ се на няколко стъпки от пътя ни за бягство.

Страж и Търсач се запремятаха в снега, вдигайки пелена от ледени кристалчета около себе си. На няколко пъти видях как камата на Конър проблесна на лъчите на угасващото слънце, забивайки се в тялото на противника му. Зъбите на вълка щракаха, мъчейки се да потънат в плътта на Конър, ала той непрестанно им се изплъзваше, като се извиваше ту на едната, ту на другата страна. Докато профучавах покрай него, видях как отблъсна муцуната на вълка с тъпата страна на един от мечовете си, като в същото време ловко го прониза с другия. С един ритник той освободи оръжието си от безчувственото тяло на вълка и се втурна след мен.

С крайчеца на окото си забелязах, че от мястото си досами портала, Итън изпраща дъжд от стрели срещу Емил, за да помогне на Лидия.

Възвърнах човешкия си образ, макар че едва си поемах дъх — трябваше да разбера какво да правя сега.

— Хайде!

Една ръка се протегна през блещукащия портал и Адна ме издърпа от снежната гора. Конър пък ме буташе напред и само след миг и двамата тупнахме в топлата тренировъчна зала на Чистилището.

— Лидия, всички минаха! — провикна се Итън. — Връщай се!

Едва бе направил и две крачки към нея, когато от гората изскочиха още четири вълка и се спуснаха право към Емил.

— Лидия! — изкрещя Итън и изпрати нов порой от стрели.

Лидия вдигна поглед от противника си и видя приближаващите Стражи. Тя метна още две от камите си, поваляйки един от тях и забавяйки друг, а после се обърна и се втурна към портала.

В този миг Емил се хвърли след нея и с един гигантски скок я събори в снега. Другите три вълка стигнаха до тях точно в мига, в който челюстите на Емил се сключваха около врата й.

— Не! — изкрещя Конър и като ме заобиколи, се спусна към портала.

Ала Итън вече беше там и му препречи пътя. Той поклати глава и погледна към Адна.

Конър изруга, но не се опита да спори.

— С нея е свършено, Адна — каза Итън, без да се обръща, за да види как Емил разкъсва тялото на Лидия. — Затвори портала.

Тес се бе свлякла в безжизнена купчинка на пода.

Конър тихичко й шепнеше нещо.

— Най-добре да я вземем с нас — каза Итън на Айзък. — Могат да изпратят някой друг Берач, който да я замести временно. Аз ще поема задълженията й тук, докато Аника се оправи с тази бъркотия.

Айзък кимна.

Аз се бях настанила на масата, докато Адна тъчеше портал към Академията, и се опитвах да проумея какво се бе случило току-що. Лидия беше мъртва. Почти не я познавах, ала начинът, по който бе умряла, ме бе разтърсил. Повдигаше ми се и цялата треперех.

Зарових лице в ръцете си, неспособна да прогоня мисълта, че съм виновна за трагедията, сполетяла новите ми съюзници. Тес ридаеше и всеки неин вопъл ме прорязваше като нож. Бях отишла при Саша, уверена, че никой от Найтшейд не би могъл да се обърне против мен. Надали бих могла да се заблудя по-дълбоко и ето че Лидия бе платила с живота си за моята грешка.

Някой ме докосна по рамото и когато вдигнах глава, видях Адна.

— Вратата е отворена.

Последвах я към искрящия портал. Тес плачеше, заровила лице в рамото на Айзък, който я прегърна и тихичко се сбогува с нея, преди Конър да обвие ръка около кръста й и да я преведе през вратата на Адна.

Докато минавах покрай Итън, се пресегнах и го улових за ръкава. Навярно би било по-разумно да избера някой друг, но повече не можех да сдържам думите, които напираха в гърдите ми.

— Съжалявам — прошепнах едва чуто.

Итън се освободи от ръката ми, ала в очите му се четеше по-скоро тъга, отколкото гняв.

— Недей. Смъртта открай време е наша спътница.

Така беше — виждах го с очите си. С изключение на Тес, Търсачите бяха продължили напред, нарамили мъката си по начин, който бе едновременно страшен и красив.

— Съобщете ни какво се случва, веднага щом можете — каза Итън.

— Обещавам — отвърна Адна и ми даде знак да мина пред нея.

Аника ни очакваше от другата страна на портала, без да откъсва очи от Тес, която се мъчеше да преглътне сълзите си.

— Лидия? — попита тя.

Тес отново се разрида и Аника сведе глава.

— Както и нашият агент — добави Конър.

— Тес, най-добре е да отидеш в стаята си в крилото Халдис.

Тес кимна и излезе, а Аника се приближи до Конър.

— Какво стана?

— Не съм сигурен — отвърна Конър, разтривайки тила си. — Когато стигнах до мястото на срещата, Грант беше мъртъв. Кръвта му бе изтекла поне час, преди да го открия, и целият се беше вкочанил.