Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца част 1

подробности, че се зачудих дали не са копирани направо от страниците на някой стар

атурански рицарски роман.

Четох до късно през нощта и бях стигнал едва до половината на купчината с истории,

когато довърших бутилката с вино. Тъкмо се готвех да изпратя момчето за поръчки за нова

бутилка, когато усетих лекото въздушно течение, което обявяваше пристигането на Алверон

в стаите ми през тайния тунел.

Престорих се на изненадан, когато той влезе в стаята.

— Добър ден, ваша милост — казах аз и се изправих.

— Седни, ако желаеш — кратко отвърна той.

От уважение към него останах прав, тъй като бях научил, че с маера е по-добре да

спазвам формалностите.

— Как напредват нещата с вашата дама? — попитах аз.

От развълнуваните клюки на Стейпс знаех, че всичко върви към бърз и успешен

завършек.

— Днес официално се врекохме във вярност един на друг — разсеяно отвърна той. —

Подписахме документите и всичко останало. Въпросът е приключен.

— Простете ми, че го казвам, но не изглеждате много доволен.

— Предполагам, че си чул за неприятностите по пътищата напоследък — кисело ми се

усмихна Алверон.

— Само слухове, ваша милост.

— Слухове, чието разпространение се опитвам да спра — изсумтя той. — Някой

устройва засади на бирниците ми по северния път.

Това беше сериозно.

— На бирниците ли, ваша милост? — попитах аз, като подчертах множественото число.

— Колко са успели да отвлекат?

Маерът ме погледна строго, давайки ми да разбера, че въпросът ми е бил неуместен.

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Това е четвъртият бирник, който изчезва. Повече

от половината от северните ми данъци са откраднати от разбойниците. — Той ме погледна

сериозно. — Нали знаеш, че земите на Лаклес са на север?

— Мислите, че Лаклес са тези, които устройват засади на вашите бирници?

— Какво? — погледна ме шокирано той. — Не, не. Това са бандитите в Елд.

Леко се изчервих от смущение.

— Изпратихте ли патрули, ваша милост?

— Разбира се, че изпратих патрули — сопна се Алверон. — Изпратих цяла дузина. Не

откриха дори и един лагерен огън. — Той направи пауза и ме погледна. — Подозирам, че

имат съучастник в гвардията ми. — Изражението му беше мрачно.

— Предполагам, че ваша милост е изпратил охрана на своите бирници.

— По двама души на човек — отвърна той. — Знаеш ли колко струва да подмениш

дузина охранители? Брони, оръжия, коне? — въздъхна той. — На всичко отгоре, само част от

откраднатите данъци са мои, останалото принадлежи на краля.

— Предполагам, че няма да остане много доволен — кимнах аз с разбиране.

— О, Родерик ще си получи парите, независимо от това — презрително махна с ръка

маерът. — Той ме държи лично отговорен за неговия десятък. Затова съм принуден да

изпращам отново бирници, за да съберат за втори път дела на Негово величество.

— Мисля, че повечето хора няма да са особено доволни от това — отбелязах аз.

— Наистина няма да са. — Той седна на един от прекалено меките фотьойли и уморено

разтри лицето си. — Не знам как да постъпя. Как ще изглеждам пред Мелуан, ако не мога да

опазя дори и собствените си пътища?

Аз също седнах на стол с лице към него.

— А Дагон? — попитах аз. — Той няма ли да може да ги открие?

— О, Дагон ще ги открие — засмя се той с невесел, наподобяващ на лай смях. — За по-

малко от десет дни главите им ще са набити на колове.

— Тогава защо не го изпратите? — объркано попитах аз.

— Защото Дагон е праволинеен мъж. Той ще срине до основи десетина села и ще запали

хиляда акра от Елд, за да ги открие. — Той поклати глава. — А дори и да го смятах за

подходящ за тази задача, в момента той издирва Каудикус. Освен това мисля, че в Елд е

замесена и магия, а това е извън познанията на Дагон.

Подозирах, че единствената магия щеше да се окаже дузина големи модегански лъкове.

Но когато хората се сблъскваха с нещо, което не можеха да обяснят, в природата им бе да го

свържат с магията — особено във Винтас.

— Мога ли да разчитам на помощта ти по този въпрос? — Алверон се приведе напред на

стола си.

На това питане имаше само един възможен отговор:

— Разбира се, ваша милост.

— Познаваш ли гората?

— Когато бях по-млад, един офицер ме обучаваше — преувеличих аз, предполагайки, че

той търси някой, който да му помогне да измисли по-добра защита за своите бирници. —

Знам достатъчно, за да проследя някой и самият аз да се скрия.