Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца част 1

избитото ми семейство. Изкушавам се да кажа, че съм усетил в устата си вкуса на сливи и

мускатово орехче. Тогава щях да имам някакво извинение…

Но това бяха мои думи. В крайна сметка аз бях този, който ги изрече. Аз и никой друг.

Дена реагира подобаващо — беше наранена, вбесена и язвителна като мен самия. И

двамата бяхме горди, гневни и изпълнени с непоклатимата убеденост в собствената ни

правота, така присъща на младостта. Казахме неща, които иначе никога не бихме казали, и

когато си тръгнахме, не бяхме заедно.

Гневът ми беше горчив и горещ като кюлче разтопено желязо. Той бушуваше в мен по

целия път обратно до Северин. Изгаряше ме, докато вървях през града и докато чаках

товарната платформа. И продължаваше да тлее, докато пресичах имота на маера.

Трябваше да минат часове, за да се успокоя дотолкова, че да започна да съжалявам за

думите си. Помислих си за онова, което можех да призная на Дена. Помислих си, че

трябваше да й кажа за чандрианите и как беше избита трупата ми.

Реших да й напиша писмо. В него щях да й обясня всичко, колкото и глупаво и

невероятно да изглеждаше то. Извадих перо и мастилница и поставих върху бюрото лист

хубава, бяла хартия.

Топнах перото и се опитах да реша откъде да започна.

Родителите ми бяха убити, когато бях на единайсет. Това събитие беше толкова огромно

и ужасяващо за мен, че почти бях полудял. През изминалите години не бях разказвал за тези

случки на абсолютно никого. Дори не бях прошепвал истината за тях, когато бях сам, в

празна стая. Тази тайна ме беше сграбчила в ноктите си толкова здраво, че когато се осмелях

да помисля за нея, тя притискаше гърдите ми с такава тежест, че едва успявах да си поема

дъх.

Топнах перото отново, но думите не идваха. Отворих бутилка вино, като се надявах, че тя

може да разхлаби хватката на тайната в мен, че ще ми помогне да я изкарам навън. Пих,

докато стаята не започна да се върти около мен и мастилото на върха на перото не изсъхна

съвсем.

Часове по-късно празният лист продължаваше да се взира в мен. Обезсърчен и изпълнен

с ярост, аз ударих с юмрук по бюрото толкова силно, че ръката ми се разкървави. Тъй тежка

беше станала тайната ми. Тя можеше да накара кръвта да тече по-лесно, отколкото

мастилото.

74.

Слухове

В деня, след като се скарахме с Дена, се събудих късно следобед и по очевидни причини

се чувствах отчаян. Нахраних се и се изкъпах, но гордостта ми попречи да сляза в Долен

Северин, за да търся Дена. Изпратих пръстен на Бредон, но куриерът се върна с новината, че

той все още не се е прибрал в имението.

И така, отворих си бутилка с вино и започнах да прелиствам купчината с истории, която

постепенно се бе натрупала в стаята ми. Повечето от тях бяха скандални и злобни, но

дребнавата им низост подхождаше на настроението, в което бях, и ми помагаше да не мисля

за собственото си нещастие.

Така научих, че предишният граф Бенбрайд не е умрял от охтика, а от сифилис, който е

прихванал от страстен коняр. Лорд Вестон бил пристрастен към смолата денер и плащал за

този си порок с парите, предназначени за поддръжката на кралския път.

Барон Джакис пък беше платил на няколко държавни служители, за да избегне скандала,

когато дъщеря му била открита в публичен дом. Имаше две версии на тази история — според

едната тя е била там, за да се продава, а според другата — за да купува нечии услуги.

Запомних тази информация за в бъдеще, когато можеше да ми потрябва.

Когато започнах да чета как младата Наталия Лаклес избягала с трупа пътуващи артисти,

вече бях наченал втора бутилка. Разбира се, родителите й се бяха отказали от нея и бяха

направили Мелуан единствена наследница на земите на рода Лаклес. Това обясняваше

омразата на Мелуан към Рух и ме направи двойно по-щастлив, че не бях оповестил публично

тук, в Северин, че в жилите ми тече кръвта на Едема.

Имаше три отделни истории за това как дукът на Кормисант побеснял, когато се напил и

пребил всички, които се оказали наблизо, включително съпругата си, сина си и няколкото

гости, дошли на вечеря. Имаше кратка история, основана на слухове, за това, че кралят и

кралицата се отдавали на извратени оргии в градините си, скрити от очите на царския двор.

Дори и Бредон го имаше. За него казваха, че провеждал езически ритуали в усамотената

гора по границите на имението му на север. Ритуалите бяха описани с такива разточителни