Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца част 1

— Покровителят ти? — повторих аз, усещайки проблясък на емоция, когато тя го

спомена.

Като се има предвид колко празен се чувствах, горчивината, предизвикана от думите й,

се разпространи по вътрешностите ми като огън.

Дена кимна.

— Той се смята за нещо като историк — каза тя. — Мисля, че се стреми да получи

назначение в двора. Няма да е първият, успял да блесне, като освети миналото на нечий

отдавна мъртъв предшественик. Или може би се опитва да си измисли героичен прадядо.

Това би обяснило проучванията на старите генеалогии, които правехме.

Тя се поколеба за момент и прехапа устни.

— Истината е — добави, сякаш признаваше нещо, — че подозирам, че песента донякъде

е за самия Алверон. Господарят Ясен намекна, че има вземане-даване с маера. — Тя ми

хвърли дяволит поглед. — Кой знае? Като се имат предвид кръговете, в които се движиш,

може би вече си се срещал с моя покровител, без да го знаеш.

Мисълта ми се насочи към над стотината благородници и придворни, с които се бях

виждал през изминалия месец, но ми беше трудно да си припомня лицата им. Огънят в

стомаха ми се разпростираше нагоре, докато накрая целите ми гърди горяха.

— Но стига с това. — Дена нетърпеливо размаха ръце, сложи арфата встрани и седна с

кръстосани крака върху тревата. — Нарочно ме дразниш. Какво мислиш за песента?

Сведох поглед към ръцете си и разсеяно опипах плоската плетеница от зелена трева,

която бях направил. Усещах я гладка и хладна между пръстите си. Не можех да си спомня

как бях планирал да съединя двата края, за да образуват пръстен.

— Знам, че има някои неща за доизглаждане — чух да казва Дена с глас, преливащ от

нервна възбуда. — Трябва да оправя онова име, за което ми спомена, ако си сигурен, че така

е правилно. Началото е малко грубичко и съм наясно, че седмият стих е пълна каша. Трябва

да разширя битките и връзката му с Лира. Краят трябва да се постегне. Но какво мислиш

като цяло?

Когато я изгладеше, песента щеше да е великолепна. Толкова добра, колкото и песента,

която бяха написали родителите ми. Но това само още повече влошаваше нещата.

Ръцете ми трепереха и аз с удивление установих колко ми е трудно да ги спра. Вдигнах

поглед и го насочих към Дена. Нервната й възбуда замря, когато видя лицето ми.

— Ще се наложи да преработиш доста повече от името. — Опитах се гласът ми да

прозвучи спокойно. — Ланре не е бил герой.

Тя ме погледна странно, сякаш не можеше да реши дали се шегувам.

— Какво?

— Погрешно си разбрала всичко — обясних аз. — Ланре е бил чудовище. Предател.

Трябва да го промениш.

Дена отметна глава назад и се разсмя. Когато не се присъединих към нея, тя вдигна

изненадан поглед към мен.

— Сериозно ли говориш?

Кимнах.

Лицето на Дена се вцепени. Очите й се присвиха и тя стисна уста.

— Сигурно се майтапиш. — Известно време устните й помръдваха беззвучно и след това

тя поклати глава. — В това няма никакъв смисъл. Цялата история ще се разпадне, ако Ланре

не е героят.

— Тук не става дума за това какво прави една история интересна — казах аз, — а за

истината.

— Истината? — погледна ме невярващо тя. — Това е просто някаква стара народна

приказка. Никое от тези места не е истинско. Никой от тези хора не е съществувал. По същия

начин можеш да ми се обидиш и ако измисля нов стих за „Калайджията Танер“.

Усещах как думите се надигат в гърлото ми, горещи като пламъци в комин. Преглътнах

мъчително.

— Някои истории са просто истории — съгласих се аз. — Но не и тази. Вината не е твоя.

Не е имало начин ти да…

— О, добре, благодаря ти — язвително ме прекъсна Дена. — Толкова се радвам, че

вината не е моя.

— Добре — рязко отвърнах аз. — Вината наистина е твоя. Трябваше да направиш повече

проучвания.

— Какво знаеш ти за проучванията, които съм направила? — попита тя. — Нямаш и най-

малката представа! Обиколила съм целия свят, за да изровя парченцата от тази история!

Същото беше направил и баща ми. Бе започнал да пише песен за Ланре, но проучванията

му го бяха отвели до чандрианите. Бе прекарал години в търсене на полузабравени истории и

изравяне на разни слухове. Искаше песента му да разкаже истината за тях и те бяха избили

цялата ми трупа, за да сложат край на това.

Погледнах надолу към тревата и си помислих за тайната, която пазех толкова дълго.

Помислих си за миризмата на кръв и горяща коса. Помислих за ръждата и за синия пламък,