Аня Баст - Магьоснически огън

Тя беше толкова жалка.

Изправи се в седнало положение и надзърна в една от торбите, виждайки сгънати памучни тъкани и преплетени етикети.

— Купил си всичко ново? Това трябва да е струвало цяло състояние! Просто мислех, че трябва да отидеш до апартамента ми и да вземеш някои от нещата ми!

— Не мога да направя това. Крейн най-вероятно наблюдава дома ти. Вероятно не знае къде си и е по-добре да си остане така.

— Вероятно не знае къде съм? Това не е много успокоително. Е, какво взе?

Съзнателно, тя прокара ръка през, заплетената си от съня коса, спомняйки си, че

носи неговите дрехи и вероятно изглежда нелепо в тях. Той не й отговори, така че тя го погледна и откри, че той я наблюдава. Споменът от целувката им изглежда се бе задържал в очите му. Мира видя проблясък на сексуален глад в тях, нужда от голота, преди той да отмести поглед.

Стомахът й се преобърна и, чудейки се дали просто не си го е въобразила, тя спря да се занимава с косата си и се принуди да премести погледа си към торбите.

Той прокара ръка по брадичката си.

— Взех всичко от списъка ти. Сапун и шампоан, някои дрехи, които вероятно ще ти паснат по-добре, ново бельо. Взех и някои други неща, които си помислих, че ще оцениш, парфюми. Забелязах, че използваш аромат на рози. — Той прочисти гърлото си. — Взех гел за косата ти и подобни глупости. Надявам се да нямаш нищо против.

Това беше ужасно внимателно. Как се беше сетил да направи това? Тя повдигна вежди.

— Наистина? Благодаря. Имаш ли сестра или нещо такова?

— Не, но имам доста…

— Приятелки? — Тя вдигна палци. — Ясно.

Тя бръкна в една от торбите, извади чифт секси черни прашки и ги остави да висят на показалеца й. Мира погледна към него с повдигната вежда. Защо Джак й купуваше бельо, което изглеждаше по-лично и от това да го хване да рови из чекмеджето й за бельо.

Той прочисти гърло и помръдна неудобно.

— Не знаех какво носиш по принцип. Купих няколко различни вида.

— Аз съм от момичетата, които си падат по бикините. Не харесвам тънките дантелени неща. Добра логика, все пак. — Тя пусна нищожното дантеленото парче в скута си и въздъхна. — Колко струваше всичко това? Точно сега не мога да си позволя много.

— Не се тревожи за това. Както казах, Сборището се съгласи да покрие разходите ти, за да те пази далеч от Крейн.

— Ами… благодаря ти. — Тя все пак щеше да им изплати всяко пени, когато можеше.

— Няма проблем. — Устните му трепнаха леко. — С какво си облечена?

Мира усети как се изчервява.

— Съжалявам. Прегледах чекмеджетата ти. — Тя заглъхна към края на изречението и трепна при двойния смисъл на думите си.

— Големи са ти. Изглеждаш сякаш се давиш. — Нотка на забавление се усети в гласа му.

— Имах нужда да открия нещо по-удобно. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Не, няма проблем. — Джак тръгна към спалнята си.

— Джак?

Той се обърна.

— Когато каза, че магията ни има някакво… привличане. Какво имаше предвид?

— Въздухът и огънят имат естествено привличане, както и водата и земята. Винаги имат магическо привличане. Но понякога се засилва и физическото привличане, ако и двете страни са склонни.

— Как така склонни?

— Ако са сексуално привлечени един от друг, без да присъства магията, е налице засилването. Това е същото, което се случва и между нас.

Умът на Мира изключи за момент. Привличането й към него беше заради магията им. Само магията. Единствено магията. Имаше логика. Всичко си идваше на мястото. Тя стана и тръгна към него, все още с бикините в ръка. Мира облиза устни и усука дантелата, принуждавайки се да не поглежда на никъде другаде, освен към него.

— Исках просто да знаеш за това, ъъъ, което се случи в кухнята. — Тя извърна поглед. — Ти ми доказа някои неща… като направи това.

Джак пристъпи напред, хващайки бельото, за да я дръпне крачка към себе си. Тя почти се препъна срещу гърдите му. Изведнъж тя откри, че се обвива в цялата тази съблазнителна, опиянителна мъжественост.

— Когато направих… това? — провлачи той с копринена заплаха. — Нямаш ли предвид, когато те целунах, Мира? Помниш тази част, нали?

Стомахът й слезе в петите. Погледът му бе напълно съсредоточен върху устните й. Сякаш те бяха храна, а той умираше от глад.

— Да, разбира се.

— Имаш ли някаква идея, колко трудно беше за мен да спра да те целувам?

— Наистина? — попита тя с истинска изненада, преди да успее да се възпре.

Гласът му се понижи.

— Искам те по един мощен начин. Искам да ти направя неща, които твоят смешен бивш съпруг никога не е и помислял да направи. Това се случва, когато се срещнат огън и въздух. Разбираш ли? Усещаш ли го? Това интензивно привличане между нас?