Стивън Ериксън - Ковачница на мрак

А от тъмното петно лъхаше студ — същият студ, който се усещаше в Залата на Нощта. Емрал гледаше, зачудена дали наистина Майка Тъма не е започнала това заклинание. Но с каква цел?

В този момент, докато съмненията я затрупваха, от тъмнината изскочи конник, в галоп. Грамадният мъж в броня дръпна юздите на бойния си кон и от копитата захвърчаха искри. Спря точно пред Емрал Ланеар и Райз Херат.

Историкът се поклони и рече:

— Консорт, добре сте дошли у дома.

Лорд Драконъс слезе от коня. От раменете му лъхаше студ, а ботушите и бронята му искряха от скреж. Смъкна ръкавиците си и се обърна към Емрал.

— Висша жрице, имам нужда от вас.

— Консорт?

Той посочи зданието зад нея.

— Тя знае, че съм се върнал. Обещах ѝ дар и затова трябва да ме придружите.

— Като каква? — попита тя.

— Като Първа дъщеря на Нощта.

— Нямам такава титла.

— Вече я имате.

Подмина я и влезе в Цитаделата. Емрал тръгна след него, следвана от Райз Херат.

Лорд Драконъс нахлу в Голямата зала, спря в центъра на огромното помещение и гласът му прогърмя:

— Разчистете залата!

Тихият умислен мъж, когото Емрал бе познавала преди, изглеждаше сякаш преобразен. Силата около него бе осезаема. Тежкият му поглед се спря на нея.

— Висша жрице, потърсете празнотата в себе си. Предайте властта над очите си на Майка Тъма, за да може да види моя дар.

— Консорт, не знам как да направя това.

— Само защото никога не сте го опитвали. Погледнете ме и разтворете в душата си вратата на вярата.

И изведнъж Емрал усети как някакво призрачно присъствие се вля в тялото ѝ, размърда се, все едно се е озовало в неудобна плът, а когато погледна лорд Драконъс, последва внезапен прилив от противоречиви чувства. Почувства радостта на Майка Тъма от това, че вижда отново любимия си, и облекчението ѝ, а сред всичко това имаше някакъв дълбок трепет. Емрал се помъчи да се предаде напълно на богинята си, тъй че Майка Тъма да може да говори чрез нея, но нещо възпираше усилията ѝ. Усети желанието на Майка Тъма да заговори на Драконъс, грубо и тежко като юмрук, и блъскаше по някаква вътрешна врата — врата, която оставаше заключена — и както богинята я буташе от едната страна, така и Емрал дърпаше от другата. Усилията им бяха безуспешни и за Майка Тъма остана само гледката с нейния любим.

Той вече беше захвърлил наметалото си и в ръцете му имаше нещо, загърнато в дланите му като скъпоценно цвете, но единственото, което Емрал — и Майка Тъма чрез нея — можеше да види, беше нещо като шепа горска пръст. Драконъс се взря в очите на Емрал и заговори:

— Възлюбена, с този дар ти предлагам освещаването на тази Цитадела и я превръщам в истински храм. Ти бе приела Нощта, ала владееше само скромен къс от силата ѝ. — Помълча за миг, след което продължи: — Тук се води война на сили — в каменните стени и в каменния под. Изглежда, че наистина се връщам навреме. Чрез този дар всяко предизвикателство е прогонено оттук. Връчвам на теб и на всички Чеда на Нощта този Терондай.

И той пусна нещото, което държеше.

То падна леко, като сгънат пергамент, и за миг остана да лежи неподвижно на покрития с плочи под. А след това започна да се разгъва и да отпраща коси лъчи по повърхността на плочите и тези лъчи бяха черни като оникс, а шарката, която оформяха, сякаш потъваше в похабения от времето мрамор и го зацапваше невъзвратимо.

Емрал усети нарастващ ужас вътре в себе си, ужас, идващ от Майка Тъма.

Шарката продължаваше да се разгъва, разпростря се по целия под. Имаше двайсет и осем лъча, като върхове на черна звезда, с огромен многоъгълник в центъра. Драконъс стоеше в него. На лицето му се четеше гордост, но имаше и някаква уязвимост в очите му.

— Възлюбена — каза той, — от земите на Азатанаи се завърнах при теб по Пътя на Нощта. Препусках през селението на Тъмата. — Посочи фигурата, която вече обхващаше цялата зала. — Вече не е нужно да се пресягаш, любима. Донесох Нощта тук и ти предлагам, още веднъж, съвършената ѝ прегръдка. Това е дар на любов. Как другояче да го осветим?

Емрал усещаше богинята си — присъствие, изтръпнало от ужас.

— Възлюбена — каза Драконъс, — давам ти Портала на Куралд Галайн.

Шарката лумна. Разцъфна мрак.

И богинята побягна.

В Залата на Нощта Гризин Фарл стоеше пред Майка Тъма и гледаше как става все по-безтелесна. Разгръщащата се Нощ бързо обхващаше Цитаделата, изливаше се от Терондай и завземаше всяка стая, плъзваше като погибел по всеки коридор. Поглъщаше светлината на светилници, свещи и фенери. Отнемаше яркостта от пламъци и жар във всяко огнище.