Стивън Ериксън - Ковачница на мрак

Други се бяха присъединили към тях. От запад бе дошъл отряд, командван от капитан Халид Бахан, а с него беше една красива жена, Тейт Лорат, и дъщеря ѝ, Шелтата Лор. Войниците им донесоха приказки за клане в един манастир и за плячкосването на Ейбара Делак. А сега от юг се приближаваше друг конен отряд и щом ги видяха, отделенията около Нарад се раздвижиха: взимаха оръжията си и слагаха шлемовете. Най-сетне, чу той, капитанът им беше пристигнал.

Има много видове любопитство, осъзна Нарад, докато стоеше с другите, приковал поглед в ездачите. Да видиш лице зад едно име, стига това име да е обгърнато от приказки за героизъм, си е чисто любопитство. Но лицето на едно чудовище привлича особен интерес, може би от стъписващото разпознаване, тъй като на всички лица може да се погледне като на едно. Или по-точно, от това единствено лице не е нужно голямо въображение, за да откриеш своето собствено. Нарад не знаеше какво го примамва да се напряга да види капитан Скара Бандарис, но знаеше, че го очаква преобразяване.

След бягството им от касапницата на мястото на сватбата Нарад бе започнал, с бързи погледи, да наслагва върху чертите на войниците подобие на трупове. В ума си виждаше своите спътници все едно, че лежат на земята, безжизнени и с лица, замръзнали в смъртта. Навярно бе само игра или може би беше обещание, или дори молитва. Искаше всички да са мъртви. Искаше му се да се взре отгоре в смеещите се доскоро очи и да види погледи на мъже и жени, които вече няма за какво да се смеят. Искаше да види шегата на съдбата и бе готов да покаже на всяко лице, което види, усмивка, на която те никога няма да отвърнат и на която никога няма да се опълчат.

Капитан Скара Бандарис рязко дръпна юздите на плувналия си в пяна кон и Нарад го изгледа с присвити очи, нетърпелив да постави и на неговото лице онази безжизнена маска.

Но видя само заслепяваща ярост.

— По чия заповед?

Войниците, започнали да се събират, за да поздравят своя капитан, се присвиха от страх.

Нещо ярко като огън лумна в Нарад.

Скара Бандарис слезе от коня и закрачи към сержант Радас.

— Кой е командващият ви офицер, сержант?

— Вие, сър.

— И какви заповеди ви оставих?

— Трябваше да ви изчакаме в гората. Но, сър, лейтенант Инфайен Менанд ни донесе заповеди от капитан Хун Раал.

Скара го изгледа невярващо.

— Хун Раал е заповядал легионът да убие лорд Джаен и дъщеря му? Да отнеме живота на благородници, събрани на сватбено празненство? Хун Раал ви заповяда войниците ви да се нахвърлят на Енесдия? Да я изнасилят и да я оставят да умре на камъка на домашното огнище? Камъка, който е дар от лорд Аномандър на брат му? Може ли да видя тези заповеди, сержант? Може ли да видя лично печата на Хун Раал?

Радас беше пребледнял.

— Сър, лейтенант Инфайен, която донесе заповедта на капитан Хун Раал, пое командването. Аз съм войник. Изпълнявам заповедите на моите старши.

— Къде е Инфайен?

— На изток, сър, за да се присъедини към командир Урусандер.

Капитан Халид Бахан се приближи, с Тейт Лорат до него, а след тях креташе еднокрак старец — вървеше с усилие, тъй като мократа земя поддаваше под патерицата му. Нарад вече беше виждал Халид и не му беше трудно да си представи лицето му безжизнено, лишено от всякаква наглост. Беше приятна гледка. Халид Бахан беше брутален тип и доказателството за това беше в държането му, както и в подпухналото му лице. Беше мъж, който щеше да изглежда най-добре умрял.

— Скара, приятелю — заговори Халид. — Имаше сбъркани сметки, мисля. Съгласни сме по това, ти и аз. Важното сега е да намалим щетите, нанесени на нашата кауза.

Скара го гледаше студено.

— Нашата кауза, наистина — заговори той с изненадващо спокоен глас. — Хайде напомни ни, Халид, за тази кауза. Мисля, че трябва да чуя този благороден списък, изреден на глас. Бъди логичен в изреждането и възвиси всички нас още веднъж до селенията на добродетелта. Но моля те, приятелю, започни от дъното, там, в кръвта между краката на една мъртва жена.

Усмивката на Халид изчезна.

Без да дочака отговор, Скара продължи:

— Защо не ни извисиш още, пренебрегвайки петната, доколкото можеш, до един заложник, убит, докато е бранел същата онази жена, посечен не в доблестен двубой, а като подивяло псе? А след това до един старец, баща и герой от войните срещу форулканите, издъхнал на прага на къщата на своя зет? — Говореше силно, с тежест, и гласът се носеше над лагера, биеше като яростна вълна смълчаните войници. — Но чакай. Нека добавим ново стъпало в това праведно изкачване към нашата кауза. Девица, едната ѝ ръка счупена и след това посечена. Девица , користен носител на несправедливостта, която толкова презираме. И Домашните мечове, едва въоръжени, които постлаха килим за нашата кауза, килим от посечена плът и оплискани с кръв треви. — Вдигна ръце като оратор, възпламенен от гняв. — Но тук наново съзираме още знаци за сигурния път на Хун Раал към справедливостта! Изгорените трупове на Отрекли се в леса! Та нали онези стари вещици на восъка дебелееха за наша сметка! И децата непристойно се перчеха в дрипите си! Хайде говори ни, Халид Бахан, за нашата чиста цел. Кажи ми как един избор на вери разделя кралството, което се бяхме заклели да браним, и назови основанията си за страната, която ни предопредели. Напиши своя списък в стълбовете дим, които се издигат зад мен, и го разпростри през небесата…