Октавия Бътлър - Ритуали на съзряването

Това правихме до този момент.

– И излъгахте всички. Ахажас иска дъщери, а аз искам синове. И други се

чувстват по този начин.

– Знам. Ние контролираме децата по начини, по които не трябва, за да ги

превърнем в зрели мъже, родени от оанкали, и жени, родени от човеци.

Контролираме наклонности, които трябва да бъдат оставени на отделните

деца. Дори групата, която предложи да тръгнем по този път, знае, че не

трябва. Но се страхувахме. Мъжки индивид, който е достатъчно човек, за да

бъде роден от човешка женска, може да се превърне в опасност за всички

ни. Но все пак трябва да опитаме. Ще се учим от Акин.

Акин усети, че Лилит го държи по-близко до себе си.

– Защо той е такъв експеримент? – попита тя. – И защо човешко-родените

мъже са толкова голям проблем? Знам, че повечето мъже отпреди войната не

ви харесват. Чувстват се, сякаш ги измествате и принуждавате да правят

нещо извратено. Прави са от тяхна гледна точка. Но вие можете да научите

следващото поколение да ви обича, независимо кои са майките им. Всичко,

което трябва да направите, е да започнете рано. Втълпете им го, преди да

са пораснали достатъчно, за да изграждат собствени мнения.

– Но… – Никанж се поколеба. – Ако трябва да работим толкова сляпо,

толкова непохватно, няма да имаме обмен. Ще трябва да ви отнемаме децата,

щом се родят. Не бихме ви се доверили да ги отгледате сами. Ще ви държим

единствено за разплод – като животни без разум.

Тишина. Въздишка.

– Изричаш толкова ужасни неща с толкова нежен глас. Не, замълчи, знам, че

е единственият глас, който имаш. Никанж, ще преживее ли Акин човешките

мъжки, които ще го мразят?

– Те няма да го мразят.

– Ще! Той не е човек. Не-човешките жени ги отблъскват, но те обикновено

не се опитват да ги наранят и даже спят с тях – като расист, който спи с

жени от друга раса. Но Акин… За тях той ще е заплаха. По дяволите, той е

заплаха. Той е един от техните заместници.

– Лилит, те няма да го мразят.

Акин усети как го вземат от ръцете на Лилит и притискат към тялото на

Никанж. Задъха се от прекрасния шок от контакта със сетивните пипала на

Никанж, много от които го придържаха, докато останалите се забиваха

безболезнено в плътта му. Беше толкова лесно да се свърже с Никанж и да

учи.

– Ще го смятат за красив и същия като тях – каза Никанж. – Когато е

достатъчно пораснал, за да може тялото му да разкрие това, което

представлява в действителност, той вече ще е възрастен и способен да

отстоява своето.

– Способен да се бори?

– Само за да спаси живота си. Ще е склонен да избягва боя. Той ще е като

родените от оанкали мъжки: самотен скиталец, когато не е с партньор.

– И няма да уседне с никого?

– Не. Повечето човешки мъжки не са особено моногамни. И нито един

конструиран мъжки няма да е.

– Но…

– Семействата ще се променят, Лилит… те се променят. Едно пълно

конструирано семейство ще е съставено от женска, оолои и деца. Мъжките ще

идват и ще си тръгват, когато пожелаят.

– Но те няма да имат домове.

– Подобни домове ще бъдат като затвор за тях. Те ще получават това, което

искат, от което се нуждаят.

– Способността да бъдат бащи на децата си?

Никанж замълча.

– Може и да изберат да поддържат контакт с децата си. Няма да живеят

постоянно с тях – и нито един конструкт, мъжки или женски, млад или стар,

няма да се чувства ощетен от това. За тях то ще е нещо нормално и

смислено, тъй като винаги ще има много повече женски и оолои, отколкото

мъжки индивиди. – Пипалата по главата и тялото му зашумоляха. – Обмяната

означава промяна. Телата се променят. Начинът на живот трябва да се

промени. Нали не мислеше, че децата ти само ще изглеждат различни?

Акин прекарваше по част от деня с всеки от родителите си. Лилит го

хранеше и учеше. Другите само го учеха, но той ходеше при всички с

желание. Ахажас обикновено го държеше след Лилит. Ахажас беше висока и

широка. Носеше го все едно не забелязваше колко тежи. Никога не бе усетил

умора у нея. И знаеше, че на нея ? харесваше да го носи. В момента, в

който тя забиваше влакънцата на сетивните си пипала в него, той започваше

да изпитва удоволствие. Тя беше първата, която можеше да достигне до него

по този начин, с нещо повече от прости емоции. Тя беше първата, която му

даде мултисензорни образи и сигнализиращи налягания и му помогна да