Октавия Бътлър - Ритуали на съзряването

всяка болка, която причини. В такъв случай най-добре би било да внимава и

да не предизвиква болка. В продължение на месеци не знаеше колко

необичайно бе за едно дете да разпознава болката на друг човек и да

припознава себе си като неин причинител.

Сега, чрез мустачето от плът, което бе пуснал в Лилит, той усети огромни

пространства от живи клетки. Съсредоточи се върху няколко клетки, после

само върху една, върху частите на тази клетка, върху нейното ядро, върху

хромозомите в ядрото, върху гените по протежение на хромозомите. Проучи

ДНК-то, което изграждаше тези гени, нуклеотидите на ДНК. Имаше нещо отвъд

нуклеотидите, което не можеше да възприеме – свят от по-малки частици, в

който не можеше да премине. Не знаеше защо не е способен на тази последна

крачка, ако тя беше последната. Това, че въобще има нещо отвъд неговите

сетива, го разстрои. Знаеше за него само благодарение на сенчести,

неразбираеми чувства. Когато порасна, започна да мисли за него като за

хоризонт, който винаги се отдръпва, щом го доближиш.

Превключи вниманието си от разочарованието от това, което не можеше да

улови, към обаянието на онова, което можеше. Плътта на Лилит беше много

по-вълнуваща от тази на Никанж, Ахажас и Дичаан. В нейната имаше нещо

нередно – нещо, което той не разбираше. Тя беше едновременно плашеща и

съблазняваща. Тя му казваше, че Лилит е опасна, въпреки че едновременно е

и незаменима. Никанж беше интересно, но не и опасно. Ахажас и Дичаан си

приличаха толкова много, че той се затрудняваше да улови разликите между

тях. В някои отношения Джоузеф е бил като Лилит. Смъртоносен и неустоим.

Но той не е приличал толкова на Лилит, колкото Ахажас приличаше на

Дичаан. Всъщност, макар че той безспорно е бил човек и роден на това

място, на тази Земя, също като Лилит, той не е бил роднина на Лилит.

Ахажас и Дичаан бяха брат и сестра, както повечето двойки мъжки и женски

оанкали. Джоузеф е бил несвързан, подобно на Никанж… но въпреки че Никанж

беше оанкали, то беше също така и оолои, нито мъжко, нито женско. Оолоите

не трябваше да са свързани с мъжките и женските си партньори, за да могат

да съсредоточат вниманието си върху генетичните им различия и да

конструират деца, без да правят опасни грешки поради твърде големи

близост и увереност.

– Внимавай – чу гласа на Никанж. – Пак те изучава.

– Знам – отвърна Лилит. – Понякога ми се иска да суче като останалите

човешки бебета.

Лилит разтри гърба на Акин и проблясващата между и около пръстите ?

светлина наруши концентрацията му. Той отдръпна плътта си от нейната, а

след това пусна зърното ? и я погледна. Тя затвори дрехата върху гърдата

си, но продължи да го държи на скута си. Той се радваше винаги когато

хората го държаха и разговаряха, позволявайки му да слуша. Вече беше

научил повече думи от тях, отколкото бяха ситуациите, в които можеше да

ги използва. Събираше думи и постепенно изграждаше въпроси от тях. Когато

въпросите му получаваха отговори, той запомняше всичко казано.

Представата му за света растеше.

– Поне не е по-силен или бърз във физическото си развитие от другите

бебета – каза Лилит. – С изключение на зъбите.

– И преди са се раждали бебета със зъби – каза Никанж. – Във физическо

отношение ще изглежда нормално за човешката си възраст до момента на

метаморфоза. Ще трябва да използва ума си, за да намира изход от

проблемите, които преждевременното му развитие може да му докара.

– Това няма да му помогне много с някои от човеците. Те ще го презират,

защото няма да е изцяло човек и защото ще изглежда повече човек от

собствените им деца. Ще го мразят, защото ще изглежда много по-млад,

отколкото ще звучи. Ще го мразят, защото на тях не им е позволено да имат

синове. Твоите хора превърнаха човешки изглеждащите бебета в много ценна

стока.

– Сега ще позволим повече от тях. Всички са вече по-спокойни за

смесването им. Досега твърде много оолои не успяваха да усетят нужната

смес. Можеха да направят грешки, а грешките им да се окажат чудовища.

– Повечето хора мислят, че правят точно това.

– И ти ли продължаваш?

Тишина.

– Бъди доволна, Лилит. Сред нас имаше група, която смяташе, че е най-

добре да се отървем от всички родени от човеци мъжки индивиди. Можем да

изграждаме женски деца за женски човеци и мъжки деца за женски оанкали.