Тери Пратчет - Истински пари

— Този часовник точен ли е? — попита Влаго, когато стрелките бяха почнали да се спускат към средата на следващия час.

— О, да, сър — отговори един служител от своето гише. — Г-н Непреклон го сверява два пъти дневно.

— Да, но той отсъства от…

Вратите се разтвориха широко и той се появи. По някаква причина Влаго очакваше да го види в клоунския костюм, но това беше гладката, лъскава, колосана заедно с дрехите версия на Непреклон, с елегантно сако, раиран панталон и…

… червен нос. И водеше под ръка г-ца Драперия.

Служителите стояха опулени, твърде шокирани, за да реагират.

— Дами и господа — гласът на Непреклон отекна във внезапно настъпилата тишина. — Моля приемете моите извинения. Допуснах много грешки. Всъщност, целият ми живот се оказа една грешка. Вярвах, че истинската стойност е заложена в някакви буци метал. Повечето ми убеждения се оказаха пълна безсмислица, но за щастие г-н Мустак повярва в мен, така че ето ме днес пред вас. Нека правим пари, обезпечени не с някакъв геологически куриоз, а с гения на ума и ръката. А сега… — той направи пауза, когато г-ца Драперия стисна ръката му.

— О, как можах да забравя? — продължи Непреклон. — Едно нещо, в което съм дълбоко убеден, е, че в събота г-ца Драперия ще се омъжи за мен в Забавния параклис на Гилдията на шутовете. Ще ни венчае преподобният брат Хайде Хоп. Всички сте поканени…

— … но внимавайте какво ще облечете, защото ще е белосана сватба — довърши г-ца Драперия хитроумно или поне тя се надяваше, че звучи хитроумно.

— А сега, остава ми единствено… — опита се да продължи Непреклон, но хората най-после осъзнаха какво са чули и се скупчиха около двойката. Жените бяха привлечени към г-ца Драперия, която нямаше да е госпожица още дълго, от легендарната притегателна сила на годежния пръстен, а мъжете поздравяваха Непреклон с жестове вариращи от тупване по гърба, до немислимото — вдигнаха бъдещия младоженец и го понесоха на раменете си.

Накрая се наложи Влаго да събере ръце пред устата си и да извика:

— Времето лети, дами и господа! Клиентите ни чакат! Нека да не заставаме на пътя на парите! Да не заприщваме икономическия поток!

… при което се зачуди какво ли прави Хюбърт в момента…

Изплезил език от напрежение, Игор отстрани тънка тръбичка от гъргорещите вътрешности на Глупър. Няколко мехурчета се понесоха нагоре в централния воден резервоар и се спукаха на повърхността с тихо „глуп“.

Хюбърт въздъхна облекчено.

— Много добре, Игор, остава само още една… Игор?

— Ето ме, шър — обади се Игор иззад гърба му.

— Изглежда се получи, Игор. Добрият стар омрежен силикон! И си сигурен, че след това ще продължи да работи като икономически модел?

— Да, шър. Вшичко е в новата редица клапи. Градът ще окажва ефект върху Глупър, но не и обратното.

— Дори и така да е, би било ужасно ако попадне в погрешните ръце, Игор. Дали да не предадем Глупър на властите? Как мислиш?

Игор обмисли идеята. От опит знаеше, че обикновено „погрешни“ са именно ръцете на властниците.

— Мишля, че трябва да ше въжполжвате от въжможноштта да ижлижате по-чешто, шър — отговори той меко.

— Да, май наистина бях задълбал прекалено — съгласи се Хюбърт. — Ъм… за г-н Мустак…

— Да?

Хюбърт изглеждаше като човек който се е борил със съвестта си и тя е успяла да го напердаши.

— Искам да върна златото в трезора. Това ще реши всички онези проблеми.

— Но то е било откраднато преди години, шър — обясни Игор бавничко. — Вината жа липшата му не е у ваш.

— Да, но те обвиняват г-н Мустак, който винаги е бил добър с нас.

— Мишля, че му ше ражмина, шър.

— Да, ама ние бихме могли да го върнем — настоя Хюбърт. — Ще се върне обратно, от там, където се намира в момента, нали?

Игор почеса глава, при което се разнесе тих металически звук. Той беше следил събитията по-внимателно от Хюбърт и му беше ясно, че семейство Охол е пръснало златото преди доста години. Вярно, г-н Мустак беше имал неприятности, но според Игор, неприятностите връхлитаха този човек, както вълна връхлита ято патици. Накрая вълната вече я няма, но патиците все още са по местата си.

— Въжможно е — съгласи се той.

— И това ще му е от полза, нали? — продължи Хюбърт. — Той винаги е бил толкова добър с нас. Дължим му поне една малка услуга.

— Не мишля…

— Това е заповед, Игор!

Игор цял засия. Най после! Всички тези любезности почваха да му лазят по нервите. Един Игор очаква да получава налудничави заповеди. Тъкмо за това бяха родени (и донякъде сглобени) Игорите. Да им наредят да извършат нещо със съмнителен морал и непредвидим последици?