Тери Пратчет - Истински пари

— Т.е. отговорът ви е отрицателен?

— Не знам!

— Ето че напредваме. Възможно ли е да им се дадат заповеди, които никой друг да не може да отмени?

— Е, ами… Да. Ако на никой друг не му е известна тайната.

— А тя е? — Ветинари се обърна към Влаго и изтегли острието.

— Сигурно се дължи на начина, по който им говоря, сър — отвърна Влаго и откри че се взира в същото острие за втори път. Наистина блестеше.

Той се беше подготвил за това, което последва, само дето то изобщо не се случи, както беше очаквал. Ветинари му подаде шпагата и се обърна към Прелест Дивна.

— Г-це Добродуш, наистина бих предпочел да не напускате града за дълги интервали от време. Във ваше отсъствие този мъж постоянно си търси белята. Кажете ни тайната, г-н Мустак.

— Мисля, че би било твърде опасно, сър.

— Г-н Мустак, на челото си ли трябва да напиша „Тиранин“?

— Може ли да предложа сделка?

— Разбира се, аз съм разумен човек.

— А ще я спазите ли?

— Не, но ще ви предложа друга сделка вместо това. Пощенската служба получава шест голема-коне. Големите-войни минават под опеката на Съюза на големите, с изключение на четиристотин от тях, които ще помогнат за подобряване работата на семафорната линия. Вярвам това решение ще се радва на международна подкрепа. Големите ще заменят златото като основа на нашата валута, както вие така разумно предложихте. Вие двамата направихте международната обстановка крайно… вълнуваща…

— Простете, защо аз държа това острие? — успя да вметне Влаго.

— … вие ще ни кажете тайната и, най-важното, ще запазите живота си — довърши Ветинари. — Кой би ви предложил по-добра сделка?

— Е, какво пък — отвърна Влаго. — Знаех си, че ще се стигне до тук. Големите ми се подчиняват, защото…

— … защото носите златен костюм и в техните очи се явявате ъмниански жрец — довърши сам Ветинари. — За да бъде една заповед ефективна, правилният човек трябва да даде правилните нареждания на правилните хора. Аз самият съм изучавал историята. Всичко е въпрос на логика. Моля, не стойте така със зяпнала уста.

— Вече сте знаел?

— Е, не е точно драконова магия.

— А защо ме накарахте да държа тази проклета шпага?

— Ужасно е безвкусна нали? — попита Ветинари, като я вземаше обратно. — Човек би си помислил, че принадлежи на някого на име Кракс Велики. Исках само да проверя дали ще изглеждате по-опасен докато я държите. Вие действително не сте склонен към насилие…

— Това беше напълно излишно! — възмути се Влаго. Прелест Дивна се подсмихваше.

— Г-н Мустак, г-н Мустак, г-н Мустак, кога ще се научите? — въздъхна Ветинари, докато прибираше острието. — Един от моите предшественици обичал да разкъсва хора, като завързвал крайниците им за няколко диви костенурки. Такава смърт отнема известно време, но според него било голяма веселба. Ще ме извините, че моите разбирания за забавление са по-разумни. Така, какво друго исках да ви кажа? Ах, да. С прискърбие трябва да ви информирам за смъртта на един ваш познат, на име Бухльо Менгеме.

Имаше нещо в тона с който го произнесе…

— Някой ангел ли го е призовал?

— Много е възможно, г-н Мустак. Но ако се нуждаете от още образци, сигурен съм, че в двореца все ще се намери някой, който да може да ви ги нарисува.

— Така му било писано — каза Влаго. — Радвам се, че се е озовал на по-добро място.

— Със сигурност не толкова влажно. А сега сте свободни да си вървите. Каретата ми е на ваше разположение. Все пак, имате да отваряте банка! Светът продължава да се върти и тази сутрин целият се е завъртял около моето бюро. Да вървим, Г-н Каприз.

— Мога ли да дам едно предложение, което може да се окаже полезно? — попита Влаго.

— Да чуем?

— Защо не разкриете тайната за златното облекло на всички останали правителства в Равнините? Така никой няма да може да използва големите като войници и това ще свали напрежението.

— Интересно. Вие подкрепяте ли такова предложение, г-це Добродуш?

— Да! Не искаме никакви големски армии. Отлична идея!

Ветинари се наведе и подаде на Г-н Каприз бисквитка. Когато се изправи в изражението му се забелязваше едва доловима промяна.

— Снощи — обясни той, — някакъв предател е разпратил златната тайна до управниците на всички по-големи градове в Равнините със семафорно съобщение, чийто произход не може да бъде проследен. Да не би да сте бил вие, г-н Мустак?

— Аз? Не!

— Но ето че току-що предложихте същото нещо, нали? А някои биха нарекли такива действия държавна измяна.