Тери Пратчет - Истински пари

— Влез, Станли — каза той. Вратата се отвори.

— Аз съм, сър — оповести Станли, който преминаваше през живота с вниманието на човек, четящ ръководство, преведено от чужд език.

— Да, Станли.

— Завеждащият отдел Марки, сър — уточни Станли.

— Да, Станли?

— Лорд Ветинари е в каретния двор, сър, разглежда механизма за автоматично товарене. Казва, че не е спешно, сър.

— Казва, че не било спешно — обърна се Влаго към Прелест Дивна.

— Ами да побързаме тогава?

— Именно.

— Прилича на бесило — отбеляза Ветинари, а зад гърба му карети пристигаха и заминаваха с тропот.

— Ще позволява на бързите рейсове да събират пощата без да спират — обясни Влаго. — Така писмата от малките провинциални офиси ще могат да пътуват експресно без да забавят каретите. Това може да спести по няколко минути от всяка спирка.

— И, разбира се, ако ви позволя да вземете няколко голема-коне, каретите ви биха моли да се движат със сто мили в час, доколкото разбирам, а тези техни горящи очи сигурно виждат нормално дори през гъста мъгла.

— Възможно е, сър. Но аз всъщност вече държа всички големи-коне — поправи го Влаго.

Ветинари го огледа хладно.

— А освен това разполагате и с всичките си уши. Готов ли сте да обсъдим обменния курс?

— Вижте, не е като да съм искал да ставам Повелител на големите… — подхвана Влаго.

— Ще говорим по пътя. Заповядайте в каретата ми — прекъсна го Ветинари.

— Къде отиваме?

— Съвсем наблизо. Ще посетим г-н Непреклон.

Клоунът, който плъзна капака на малкия отвор във внушителните порти на Гилдията на шутовете, огледа Ветинари, Влаго и Прелест Дивна и не се зарадва да види никого от тримата.

— Идваме при доктор Белолик — съобщи Ветинари. — Ще ви помоля да ни пропуснете с минимално необходимото веселие.

Вратичката се затвори рязко. Последва припрян шепот, подрънкващ шум и едната половина на двойната врата се открехна, колкото посетителите да се промушат един по един. Влаго тръгна напред, но Ветинари сложи ръка на рамото му и посочи с бастуна си.

— Това е Гилдията на шутовете — обясни той. — Очаквайте… веселба.

Върху вратата беше закрепена кофа. Патрицият въздъхна и я бутна с бастуна си. От другата страна се разнесе тупване и плисък на вода.

— Не знам защо толкова държат на това, наистина не знам — каза той и пристъпи напред. — Не е забавно, а някой би могъл да пострада. Пазете се от яйчния крем.

В сумрака зад вратата някой простена.

— Според доктор Белолик, г-н Непреклон е роден под името Чарли Добряка — каза им Ветинари, докато напредваха под шатрата, разпъната във вътрешния двор на гилдията. — И е роден клоун.

Десетина клоуна прекратиха за момент тренировките си, за да позяпат посетителите. Тортички останаха незахвърлени, панталони не бяха изпълнени с белосана варова вода, невидими кучета спряха насред скимтенето.

— Роден клоун? — учуди се Влаго.

— Точно така, г-н Мустак. Велик клоун, наследник на клоуни. Видяхте го вчера. Явно образът на Чарли Добряка съществува и се предава от клоун на клоун вече поколения наред.

— Мислех, че просто е полудял!

— Доктор Белолик от своя страна смята, че най-после е дошъл на себе си. Изглежда младият Непреклон е имал ужасно детство. Никой не му бил казал, че е клоун, докато не навършил тринадесет. А майка му, по свои съображения, подтиснала всеки стремеж към клоунада у него.

— Все някога трябва да е харесвала клоуни — предположи Прелест Дивна и се огледа. Всички клоуни припряно отклониха погледите си от нея.

— Обичала е клоуни — поправи я Ветинари. — По-точно, един клоун. За една нощ.

— О. Разбирам — обади се Влаго. — И след това циркът си е заминал?

— Както обичайно става с цирковете, уви. След което, предполагам, на нея й се е отщяло от мъже с червени носове.

— Откъде знаете всичко това? — попита Влаго.

— Отчасти това са информирани предположения, но повечето факти г-ца Драперия успя да измъкне от него в последните няколко дни. Тя е сериозна, решителна дама.

В далечния край на голямата шатра се виждаше друга врата, където ги чакаше директорът на гилдията. Беше целият в бяло — бяла шапка, бели ботуши, бял костюм и бяло лице. А лицето беше украсено с широка усмивка, очертана с червен грим и противоречаща на истинското лице, което беше студено и надменно, сякаш принадлежеше на самия Принц на ада. Белолик кимна на Ветинари.

— Милрод…

— Доктор Белолик — поздрави патрицият. — Как е пациентът?

— О, само ако беше дошъл при нас като дете — отвърна докторът. — Какъв клоун би излязъл от него! Какъв синхрон! Между другото, обичайно не допускаме жени в сградата на гилдията, но поради специфичните обстоятелства, правим изключение.