Тери Пратчет - Истински пари

— Ама аз едва сега го споменах! Този път не можете да изкарате мен виновен! А и идеята наистина е добра — Влаго се постара да не среща погледа на Прелест Дивна. — Ако на нас първи не ни хрумне да предотвратим използването на петдесетфутови големи убийци, ще хрумне на някой друг!

Той я чу де се кикоти за първи път, откакто я познаваше.

— Сега пък петдесетфутови големи ли сте открила, г-це Добродуш? — попита Ветинари строго, сякаш се канеше до добави: „Надявам се, че сте донесла достатъчно за всички!“.

— Не, сър. Такива не съществуват — Прелест Дивна се опитваше да остане сериозна, но не успяваше.

— Е, какво пък. Сигурен съм, че някой изобретателен човек все някога ще ви изнамери и такива. Когато това се случи, моля не се колебайте да ги държите далеч от града. А междувременно трябва да намерим решение за вече възникналия проблем — Ветинари поклати глава с израз, който според Влаго издаваше съвсем реално раздразнение. — Армия, която би се подчинила на всеки, разполагащ с лъскави дрехи, мегафон и ъмнианския израз за „Изкопайте дупка и се заровете в нея“, би превърнала евентуална война в истински фарс. Имайте предвид, че възнамерявам да сформирам комисия, която да се занимае с проблема. И ви уверявам, че те няма да се спрат, освен за регламентираните почивки за чай и бисквитки, докато не открият извършителя. Аз самият ще следя работата им отблизо.

Ама, разбира се, помисли си Влаго. Сигурен съм, че сума хора ме чуха да давам ъмниански команди, но аз лично залагам на човек, който смята, че войната не е нищо повече от глупав начин за губене на клиенти; човек, който е по-умел измамник, отколкото аз бих могъл да бъда, който отстранява проблемите като ги оставя в ръцете на разни комисии, който може да накара хората да мечтаят за наденички по всяко време…

Влаго и Прелест Дивна се спогледаха. В погледите и на двамата се четеше: той е бил. Разбира се, че е бил той. Дауни и всички останали ще го знаят. Дори плесента, поникнала по влажните стени ще го знае. Но никой няма да успее да го докаже.

— Можете да ни се доверите — увери го Влаго.

— Да, знам — отвърна Ветинари. — Хайде, Г-н Каприз. Може да се намери малко торта.

На Влаго никак не му се качваше в каретата. В момента каретите му навяваха много неприятни асоциации.

— Той спечели, нали? — попита Прелест Дивна, докато мъглата се кълбеше около тях.

— Ами, ето че държи председателя на каишка.

— Има ли право да постъпва така?

— Мисля, че действията му се регламентират от правилото Quia Ego Sic Dico.

— Което означава?

— „Защото аз така казвам“, струва ми се.

— Що за правило е това!

— Единственото, от което той се нуждае. В крайна сметка той може да е доста…

— Дължите ми пет хилядарки, госзподин Блезжщук!

Фигурата изскочи от сумрака зад Прелест Дивна мигновено.

— Да не си мръднала, госзпожишке, че инак, ей го де е ножът — каза Гепи и Влаго чу как Прелест Дивна рязко си поема дъх. — Твойто приятелче ми ги обеща, ако те издрънкам кой си, ама след като ти сзжам се раздрънка и го прати в лудницата, значи трябва да си ги взема от теб, нъл тъй?

Влаго бавно премести ръка към джоба си, но се сети, че е празен. Малките му помощници бяха конфискувани. Персоналът на Мрънкалника не допуска да си внасяш личните метални боксове и шперцове и очаква да си ги купиш от надзирателите, като всички останали.

— Махни ножа и нека да поговорим — каза той.

— Да, бе, да говорим! Знам те аз как обичаш да плещиш с тоя твой вълшебен език! Отвориш си усзжтата и, хоп, ставаш златното момче! Казваш им, че ще ги ошушкаш, пък те ти се смеят! Как тъй все ти се разминава, а?

Гепи се беше разгорещил и от устата му хвърчеше слюнка. Гневните хора правят грешки, но каква полза от това, ако държат нож на сантиметри от бъбрека на приятелката ти? Тя от своя страна беше пребледняла и Влаго се надяваше да осъзнава, че моментът не е подходящ да тропне с крак. Преди всичко обаче Влаго се стараеше да не поглежда над рамото на Гепи, където с периферното си зрение забеляза някой да се промъква.

— Не е моментът за прибързани действия — каза той високо. Сянката в мъглата изглежда спря на място и Влаго продължи. — Ето за това винаги се проваляш, Гепи. Да не би да очакваш да нося толкова пари със себе си?

— Наоколо има досзжтатъчно места, дето ние можем да се кротнем докато ти се върнеш.

Тъпак, помисли си Влаго. Обаче опасен тъпак. А друга една мисъл му подсказа — трябва просто да го надхитриш. Разполагаш с оръжие, което той не знае как да използва. Действай.