Джеймс Кори - Пътят на дракона

Тогава Ситрин не я разбра. За нея смъртта беше нещо, което подлежи на пазарлък, както се пазариш коя панделка да си сложиш в косата или колко сладка каша да изядеш на закуска. Не помнеше да е плакала много, помнеше само раздразнението си заради промяната в плановете.

Чак по-късно, в новото си и много по-тъмно жилище над банката, Ситрин разбра, че няма никакво значение колко силно ще крещи и колко горко ще плаче. Родителите й повече никога нямаше да дойдат при нея, защото, понеже бяха мъртви, вече не се интересуваха от малкото си момиче.

— Твърде много се тревожиш — каза Безел.

Седеше изтегнат на изтърканите дървени стъпала и явно се чувстваше у дома си. Той навсякъде се чувстваше у дома си. Беше на двайсет и една, значи четири години по-голям от Ситрин, косата му беше тъмна и къдрава, а широкото му лице беше създадено за усмивки. Плещите му бяха широки като на работник, но ръцете му бяха меки. Туниката му, също като нейната рокля, беше в цветовете на банката — червено и кафяво. На него тези цветове му отиваха. Ситрин знаеше, че Безел си има половин дузина любовници, и тайничко го ревнуваше от всички тях.

Седяха над Кривия площад и зяпаха шумното оживление на седмичния пазар за пресни стоки, стотиците сбутани нагъсто сергии с яркоцветни навеси, напъпили в основите на сградите и по краищата на площада като нови клонки на старо дърво. Зеленикавата вода в големия канал на Ванаи се плискаше в кея вдясно от тях, кръстосвана от тесни лодки и баржи. Пазарът гъгнеше с гласовете на рибопродавци и касапи, фермери и билкари, които хвалеха един през друг стоката си.

Повечето бяха първокръвни и чернохитинови тимзини, но тук-там Ситрин зърваше светлите стройни фигури на чистокръвни синаи, широките глави и подвижните хръткоподобни уши на тралгуни, тромавата походка на някое йему. Понеже беше израснала във Ванаи, беше виждала поне по един представител на почти всички човешки раси. Веднъж дори беше видяла удавен в един канал. Никога нямаше да забрави как мъжът я гледа отдолу нагоре с тъжни черни очи.

— Не разбирам как е възможно банката да вземе страната на Имперска Антеа — каза Ситрин.

— Не взимаме тяхна страна — възрази Безел.

— Но не взимаме и страната на принца. А става въпрос за война .

Безел се засмя. Смехът му беше много хубав. Ситрин се ядоса, но веднага му прости, когато той се пресегна и докосна ръката й.

— Не е война, а театрално представление — каза той. — Банда негодяи са си уговорили среща на бойно поле извън града, където да размахат пръчки и мечове пред носовете си, да вдигнат шум, колкото да задоволят чувството си за чест, след което ще отворим портите пред армията на Антеа и ще ги оставим да ръководят парада няколко години.

— Но принцът…

— Ще замине в изгнание. Може и да го затворят, но по-вероятно ще го пратят в изгнание. Така стават нещата. Баронеса от Жилеа се омъжва за принц от Астерилхолд и крал Симеон решава, че Антеа трябва да възстанови равновесието, като нахлуе в Свободните градове. И си намира повод да обяви война на Ванаи.

Ситрин смръщи вежди. Безел изглеждаше толкова развеселен, толкова спокоен. Което правеше нейните страхове да изглеждат наивни. Глупави. Тя се заинати.

— Чела съм за войните. А и учителят по история разказва други неща, не като твоите.

— Истинските войни може и да са различни — каза Безел и сви рамене. — Ако Антеа тръгне в поход към Биранкор или Кешет, тогава да. Това обаче? Това е нищо работа, буря в чаша вода, пиленце.

Женски глас извика Безел. Търговска щерка с дълбоко изрязан кафяв корсаж и широка пола от небагрен лен. Безел се надигна от мястото си до Ситрин.

— Работата ме зове — каза с блясък в очите. — А и ти по-добре се прибирай, преди старата Кам да е откачила. Колкото до другото, имай вяра на магистър Иманиел. Той се занимава с това отдавна, много по-дълго от теб и мен взети заедно, така че знае какво прави.

Ситрин кимна, после се загледа след Безел, който слизаше на бегом по стъпалата към тъмнокосата девойка. Поклони й се, тя пък се сгъна в реверанс, но всичко това се стори фалшиво на Ситрин. Официалности, които служат вместо любовна игра. Безел сигурно си мислеше, че Ситрин не знае какво е любовна игра. Гледаше ги намусено как тръгват под ръка по светлите улици и мостове на Ванаи. Подръпна ръкавите си и за стотен път си помисли, че Медеанската банка е можела да избере цветове, които да й отиват повече. Нещо зелено например.

Ако и двамата й родители бяха първокръвни или синаи, сигурно щеше да има семейство, което да я приеме. Вместо това кралицата беше отнела бащините й титли в Биранкор и ги беше дала другиму. Майчиният й клан в Принцеп С’Аналде учтиво беше отказал да вземе под крилото си полукръвно дете.