Алиса Дей: Освобождението на Атлантида

Минути ли бяха изминали или часове? Джъстис стоеше приведен върху каменната издатина, скрит от погледите и наблюдавайки касапницата. Мъртви, умиращи шейпшифтъри и вампири осейваха каменния под на пещерата. Вонята на киселинното разлагане на вампирите в комбинация с медно-металическия дъх на кръв, тровеше въздуха, който дишаха. Трептящите светлини от факлите по стените осветяваха ярките картини на потрошени и разкъсани тела.

Бе изпълнил своята задача, но бе внимавал да не го забележат, примамвайки опонентите си зад редицата скални образувания в пещерата. Дори и свръхестествените сетива на вампирите бяха притъпени от цялата тази кръв и изглежда никой не го забелязваше.

Поне не и някой, който да е все още жив.

Джъстис планираше да изиграе ролята на козова карта, а всеки добър играч знаеше предимството да не разкрива ръката си. Погледна надолу към острието на меча си, което блещукаше в проблясващия мрак.

Козът никога не е бил раздаван в такава смъртоносна ръка. Той беше жокерът, а кралицата на смъртта бе следваща в списъка му

Тогава чу гласа й и осъзна, че се е провалил. Богинята на вампирите - Анубиса, бе хванала Венджънс и жена му, независимо от силата на Вен и магията на Ерин.

Джъстис бе подвел и двамата.

Подведе семейството си.

Докато слушаше, през все още не съвсем ясното му съзнание, запрепускаха възможности, стратегии и отчаяни мерки, когато я чу да ги изрича. Думите, от които се бе опасявал. Анубиса щеше да вземе Вен със себе си, а останалите от тях щеше да даде на Калигула като подарък.

Лека закуска.

Джъстис се изправи и понечи да се покаже, но се спря и замръзна на място, когато видя как Анубиса държи Ерин, докато Вен забиваше острието на меча в сърцето си.

- Ако наистина искаш доброволната ми служба, освободи я и се закълни, че ще бъде в безопасност. Или ще пронижа сърцето си с този меч и няма да можеш да постигнеш своята цел - каза Вен и мрачна решителност втвърди чертите му

Джъстис едва не залитна, когато истината за това, което трябваше да направи се стовари над него. За да спаси брат си... да спаси Ерин, която вероятно бе способна да излекува неродения кралски наследник на другия му брат, щеше да му се наложи да извърши най-голямата жертва.

Но най-лошото бе, че трябваше да ги убеди, че желае да я направи.

Сякаш киселина потече във вените му, докато се подготвяше да се изправи пред вечност, изпълнена с изтезания. Едва не се засмя при тази мисъл. Не бе по-малко от това, което заслужаваше: нито повече, отколкото очакваше.

Под него, на пода на пещерата, те все още говореха. Не можеше да ги чуе. Нито успяваше да разбере думите им. Не долавяше нищо друго освен необятния звук, който все още кънтеше в черепа му, докато не чу богинята на кръвопийците да изрича своите изисквания с глас, пропит с кръв и лед, който се вряза в мъглата в ума му

- Доброволно ли приемаш службата си, лорд Венджънс, кръвен роднина на Конлан? -настоя Анубиса.

Джъстис потуши мъката и жлъчта, които заплашваха да го принудят да повърне и направи крачка напред, иззад скалите, които го защитаваха, стъпвайки на ръба точно над и срешу нея. Представлението му трябваше да засенчи всички останали.

Добре че притежаваше най-непоклатимото изражение в цяла Атлантида.

Пое си дълбоко въздух и се обърна към нея:

- Разбира се, че не, зла кучко. Държиш приятелката му като залог. Той няма избор.

Шокът изписан на лицето й го зарадва. Бе изненадал богинята. Може би имаше шанс едно към хиляда да остане жив.

Може би.

Анубиса се стрелна през пещерата, а Джъстис скочи долу, за да я пресрещне, напрегнат и мълчалив, когато тя спря само на няколко сантиметра от него. Огнено-червеното в очите й ставаше все по-наситено, докато накрая не заблестя. И тогава го подуши, вдишвайки аромата му подобно на звяр, а кожата му настръхна, сякаш искаше да се отдели от тялото му.

- Синя коса - каза тя. - И все пак миришеш като...

- Мириша като кръвен роднина на Конлан и Веднджънс - довърши Джъстис и й отправи горчива усмивка. - Аз съм техен брат и предлагам себе си вместо Венджънс.

Вен избухна негодуващо, но Джъстис едва го чуваше. Проклятието се надигаше в него, завладявайки сетивата му Беше прокълнат да убие всеки, на когато кажеше истината за раждането си. Трябваше да ги убие или умът му щеше да експлоадира на парчета.

Избра третата възможност - да се занася с богинята на вампирите. Може би поне щеше да се позабавлява малко преди да го убие.