Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Бренан се поколеба, уловен между желанието да предпази жената и нежеланието Тиарнан да бъде убита, заради отглас от някаква вампирска политика.

И Тиарнан беше тази, която разреши проблема вместо него.

- Тя лъже - рече ясно. - Огромна лъжа. Вампирът няма никакви намерения да следва теб или когото и да е било, Даниел.

- Това ми стига - отвърна Бренан и още веднъж повика мълнията.

Изненаданото изражение остана на лицето на вампира дори и

след като главата му падна и за затъркаля по пода.

Бренан адски много бе грешал, ако си беше мислел, че убивайки лидера им ще ги спре. Смъртта му им подейства като катализатор и всички те се хвърлиха към Бренан и малката му група като един смъртоносен рояк прилепен към стените, тавана, че дори и пода, с оголени зъби и обещания за смърт в очите.

Воинът приветства необузданата ярост и придърпа всяка възможна капка енергия в тялото си, усещайки как косата му почти се надига от главата му и се рее във въздуха, задвижвана от електрическия заряд, който тялото му произвеждаше. Те го нападнаха - нападнаха Тиарнан и той призова мълнията, която за пореден път се подчини на волята му, но на определена цена. Тялото му не бе създадено да канализира силата на боговете и плътта на който и да е атлант не можеше да понесе толкова силна, чиста и пращяша електрическа енергия за толкова дълго време.

Усети как нещо в него се срива и разкъсва, зави му се свят, но въпреки това хвърли светкавицата към първата вълна от вампири и те избухнаха в пламъци, изпепелявайки ги на секундата, докато втората вълна, съскаща и редяща обиди и ругатни, се дръпна назад.

- Ще можеш ли да продължиш да го правиш? - попита Даниел. -Също така, ако нямаш нищо против, не пращай нещо подобно в моя посока.

- Даниел! - изкрещя Дийдри, при което всички се обърнаха, за да видят, че и друга вълна кръвопийци идва зад тях. Бяха приклещени.

- Това не е на добре - отбеляза Тиарнан, вдигнала скалпелите във въздуха. - Не възнамерявам да умра два пъти за един ден, така че нека да сритаме малко вампирски задници. - Хвърли извинителен поглед към Даниел и Дийдри. - Нищо лично.

Дийдри се усмихна и за секунда като че ли малка частица от мъката в лицето й изчезна.

- Спокойно, не се обиждам така лесно.

След това вампирите нападнаха и битката започна.

Аларик се спусна на земята, за да се срещне с Куин, Алексий, шейпшифтърите и бунтовниците. Отне им повече време, отколкото очакваха: Бренан все още беше блокиран от изключително необичайна намеса, но накрая го откриха, макар и местоположението да не бе маркирано.

Тежко въоръжените пазачи на входа бяха първият им знак, че са близо.

Куин изскочи от возилото, а на Аларик му трябваше целия му самоконтрол да не я издуха далеч оттам. Да я предпази от битката.

Тя извади смъртоносно изглеждащо оръжие от джоба си и го насочи в готовност.

- Сигурен ли си? Изглежда като склад.

- Тук е. Институтът на Литън. Открихме Уесли и го накарахме да говори - изтъкна един член от глутницата на Лукас, хилейки се широко при спомена.

Усмивката не беше чак толкова приятна.

Без никакво предупреждение нов силен психически взрив връхлетя Аларик, така че главата на жреца се залюля. Беше Бренан и той му изпращаше мисловна комуникация по-силна от всяка друга, която който и да е воин някога е бил способен да изпрати.

Защити Тиарнан.

Способностите на Бренан поразиха Аларик като много различни и невъобразимо погрешни. Без да чака да види дали някой ще го последва, той се спусна към сградата.

- Тръгваме сега!

Още преди дори да е достигнал входната врата, тя сама се отвори рязко и мъже с пистолети излязоха като на рояк и започнаха да стрелят. Аларик чу викове зад себе си, но не бяха на Куин, познаваше гласа й, а и нямаше време да спира заради друг освен нея. Канализира чистата, синьо-зелена енергия на Посейодон под формата на малки сфери и ги изстреля една след друга към мъжете, като така сломи съпротивата им. Мъжете се разпръснаха, но продължиха да стрелят, само че и бутновниците имаха оръжия, а шейпшифтърите - острите си зъби, тъй че Аларик продължи, без да се обръща назад.

Връхлетя през вратата в един шеметен бяг.

- Бренан - извика. - Идвам.

Бренан извика наново мълнията, яростният й пламък покоси и втората вълна от вампири, но постепенно силата в него отслабна и сетне изчезна, оставайки празнота в стомаха му, напомняйки му на овъглена земя на бойното поле. Когато понечи да достигне непознатата мощ поне още веднъж, нещо дълбоко в черепа му, нещо жизненоважно, се усука и щракна. Той се залюля напред, но Тиарнан се стрелна пред него и го улови, преди да е паднал, като хвърли тялото си под неговото, поемайки тежестта му на гърба си. Тя се препъна, но след това се закрепи, а той си върна равновесието и успя да се изправи.