Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

- Няма я. Силата. Не мога да призова светкавицата - каза той.

- Тогава повикай водата. Не е ли това истинската ти способност? - попита Тиарнан, а докато говореше разсече със скалпелите си вампира, осмелил се да се приближи твърде близо до тях.

Даниел и Дийдри се сражаваха като диви животни, необуздани и целенасочени в яростта си. Те посичаха по двама наведнъж от нападащото ги ято; Даниел посрещаше единия водач, а Дийдри -другия. Но без гръмотевичните мълния на Бренан нямаше да бъде достатъчно.

Изобщо не беше достатъчно.

- Повикай водата - настоя Тиарнан. - Направи трика с ледените копия.

Бренан стори точно това, но за първи път след повече от две хиляди години нито мощта, нито водата дойдоха така лесно в ръката му Може би мълнията го беше съсипала. Беше убила магията.

- Сега е подходящият момент за малко помощ - извика Даниел, след което падна, погребан от звуците на половин дузина вампири.

- Бренан! - разкрещя се Тиарнан. - Помощ!

Тя посочи нагоре и воинът съзря вампир да пълзи по тавана към тях, висеше като дебел паяк, но за разлика от него се движеше по-бързо, отколкото който и да е паяк. Преди Бренан да е успял да реагира, отблъскващото създание скочи във въздуха и сграбчи Тиарнан, след което силно я хвърли през коридора, така че тя се удари в отсрещната стена със силен трясък.

Жената изпищя и вдигна ръката си, която очевидно счупена, се поклащаше по неестествен начин. Отпусна се назад към стената, притиснала ранената си ръка към себе си, плъзна се надолу, докато не се озова седнала на пода, загледана в Бренан с лице, разтегнато от болка.

Агонията й взриви бариерата около съзнанието на Бренан и той отново призова водата.

- За Атлантида! - изрева и този път водата дойде при него. Отзовавайки се на повика му, тя създаде копия от лед и стрели от чиста, блестяща енергия, изстрелващи се по коридора в спираловидни и подобни на панделки движения, достойни за един смъртоносен балет, чиито танцьори правеха пируети по остриетата на смъртта.

Вампирът, наранил Тиарнан, умря първи.

Когато, в края на краищата, Бренан свали ръце и освободи водата, не бе останал никой, който все още да стои на крака. Коридорите и в двете посоки бяха обсипани с купчини разлагащи се вампири, и боецът също така успя да види гърбовете на няколко, които напускаха бойното поле очевидно решили, че все още не им пука дотолкова, че да рискуват да се изправят пред истинската смърт.

Той изтича при Тиарнан и внимателно я вдигна на ръце. Беше пребледняла от болка, все още стискаше зъби и не издаваше нито звук.

- Даниел? - промълви тя и той се завъртя, готов да съжали, задето заедно с останалите е унищожил и своя съюзник, но същевременно знаеше, че бе готов да жертва много повече за Тиарнан.

- Тук съм - продума вампирът, но гласът му звучеше някак накъсан. - Но Дийдри не се справя много добре.

Бренан се обърна внимателно, за да не бутне Тиарнан.

- Да не би аз...?

- Не - обади се Дийдри, която лъжеше на земята с кол, забит в гърдите. - Не, не си. Беше един от тях. Той щеше да забие кол в Даниел.

Покритият с рани Даниел, в чиито очи се отразяваше неописуема мъка, придърпа Дийдри в обятията си.

- Тя го стори заради мен. Застана между мен и кола.

Даниел погледна надолу към Дийдри и кървави сълзи се стичаха по лицето му.

- Не и за мен. Не биваше да се жертваш заради мен. Все още беше слаба от мъченията, за да можеше да преживееш такава травма.

Дийдри се засмя съвсем леко, след което ахна и се преви на две. Даниел извика, обаче тя не беше мъртва. Все още не. Но съдейки по вида й, Бренан можеше да каже, че не й оставаше много.

- Ти ме спаси веднъж, сега аз ти връщам услугата - каза Дийдри на Даниел. - Можеш да постигнеш толкова много. Аз съм пречупена и повече от готова да намеря своя покой - погледът й се премести към Бренан. - Моля те, предай на сестра ми колко я обичам и й кажи, че съм си отишла от този свят, молейки се за нея.

След което сграбчи кола и преди Даниел да успее да я спре, го натисна надолу, докато не стана под ъгъл със сърцето й и с едно бързо и мощно движение го заби дълбоко в гърдите си.

- Не! - извика Тиарнан, но беше твърде късно и те гледаха, неспособни да отместят очи как Дийдри се превърна в бледа, сребриста пепел в ръцете на Даниел, която дори избледня и изчезна пред очите им.

- Не! - някой извика, но този път не беше Тиарнан.

Бренан погледна вдясно, за да види новата опасност, която ги грозеше, но видя Куин, която тичаше по коридора към тях, следвана от жонглиращия със синьо-зелени магически сфери Аларик.