Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Куин се спря и падна на колене пред Дийдри.

- Не - повтори тя.

Но беше прекалено късно.

Даниел изви глава назад и нададе дълъг, подивял и яростен вик, който накара Куин да потрепне. Аларик се пресегна към нея, но се възпря, преди да е докоснал рамото й и вместо това се обърна към Бренан.

- Тук сме, за да ви спасим - каза Аларик, вдигайки вежда, докато изучаваше района.

- Ама че сте точни - присмя се Тиарнан.

Устните на Аларик помръднаха с милиметър, което за него беше почти усмивка.

- Вероятно бих могъл да помогна с това? - посочи към счупената й ръка.

Преди Тиарнан да е имала възможността да отговори, Аларик освободи енергийните сфери, които държеше, като им позволи да се плъзнат по ръката й, където те се сляха и образуваха формата на ръкав от чиста светлина.

Тиарнан издаде дълбок и гърлен звук на задоволство, главата й се отпусна назад, докато магията вършеше работата и тогава светлината угасна. Тя вдигна ръката си и внимателно я протегна, сви я, а след това с широко отворени очи погледна нагоре и се усмихна на Аларик.

- Благодаря ти. Заболя ме съвсем малко - призна тя.

Аларик наклони глава.

- Не го мисли.

Тиарнан пое ръката на Бренан в своята.

- Добре, няма. След като Бренан ме върна от мъртвите, изцеляването на счупена ръка ми изглежда един вид обикновено.

Аларик насочи пронизващия си поглед към Бренан.

- Трябва да чуя повече.

- Добре, но по-късно. Да се махаме оттук - настоя Тиарнан и коленичи до Даниел. - Толкова съжалявам за загубата ти, Даниел. Тя спаси всички ни. Беше много смела.

Даниел се взря невиждащ в нея. Бренан подозираше, че не вижда нито нея, нито когото и да било.

- Тя бе моя, за да я защитавам, а аз я подведох.

- Не - възпротиви се Бренан. - Тя направи своя избор и умря като герой.

Куин сложи ръка върху тази на Даниел.

- Трябва да тръгваме.

- Да, моля ви - съгласи се Тиарнан. - Умолявам ви, нека да се омитаме от това място. Не мога да умра или да се изправя пред смъртта още веднъж в тези мизерни тунели.

Даниел кимна и се изправи, подпирайки се на Куин. Ноздрите му се разшириха, когато се приближи до нея, лицето му придоби по-суров вид, като за част от секундата заприлича на такова на хищник, но след миг се отдръпна, клатейки глава. Бренан забеляза, че Аларик се напрегна, като че ли бе готов да се нахвърли върху вампира и не се отпусна дори когато Даниел се дръпна от Куин. Поеха по коридора, от който жрецът и Куин бяха дошли, без да срещнат никаква съпротива по пътя.

- Лукас събира останалите учени в конферентната зала на горния етаж - съобщи Куин.

- Ще премахна спомените им за всичко, свързано с тази ужасна процедура - заяви Девън.

- Подвизавал си се под името Девън? - попита го Куин.

Очевидно бунтовниците, както обикновено, са знаели доста за

онова, което се е случвало.

- Да. Тук съм по същата причина като вас. Поробването на човеци и шейпшифтъри е грешно. Категорична грешка. Няма да позволя побъркани за власт вампири да завземат планетата и да превърнат всички в безмозъчни, послушни овце.

- Все още ли ще бъдеш Приматор? - попита го Тиарнан.

- Трябва. Нищо друго няма да е достатъчно, за да ни помогне да успеем.

- Ако отнемеш спомените им, това ще засегне ли умовете им? -попита го Бренан, спомнил си за моментите на онзи проклет стол.

- Може би.

След това замлъкнаха, докато изкачваха стълбите, които ги водеха обратно към свежия въздух и светлината, Бренан подозираше, че всеки един от тях обмисляше какви морални съображения бе готов да предложи в името на висшето добро. Или вероятно само той го правеше.

- Това не ми е проблем - думите на Тиарнан най-накрая нарушиха тишината. - Но не и заради Сузана, която се намира на място отвъд всяко желание за мъст. А за всички хора, които могат да бъдат хванати и подложени на експерименти в близкото и далечно бъдеще. Нека се уверим, че никога няма да им се наложи да преминават през такова мъчение.

- Съгласен съм - отвърна Бренан, обвивайки ръце около кръста на Тиарнан, докато прекосиха фоайето и се запътиха към вратата. -Нека го сторим в името на нашето бъдеще.

Високият и пронизващ писък бе единственото предупреждение преди непозната тежест да падне върху гърба на воина и той да осъзнае, че това беше крещящ в ухото му вампир. Кръвопиецът се дръпна назад, стрелна се напред с бляскавите си резци... но те не успяха да проникнат в плътта на Бренан.

Вместо това главата на немъртвия се плъзна бавно настрани и след миг, вече несвързана с врата му, падна. Последва я тялото му, което се строполи на пода, като ясно разкри гледката към Смити, който стоеше там с малък меч в ръце, чието острие бе окървавено.