M. Харисън - Вирикониум

— Ти, глупав , стар козел! Защо не си гледаш почтено спокойните старини, а си седнал да се биеш за някакво мръсно момиче?

Теомерис Глин малко се смути:

— О, здравей!

Сивите му очи хитро заничаха над огромен гърбав червендалест нос, осеян с червеникави жилки. Той се вторачи в Гриф.

— Опитвам се да застигна армията — промърмори извинително. — Те ме изоставиха. — Лицето му изведнъж светна в предизвикателен смях, дебелите му бели вежди излетяха високо и изчезнаха в разчорлената му коса. — Ха-ха-ха, ела да смачкаме няколко въшки, а, Гриф? Тъй и тъй си вече тук.

Продължавайки да се смее, той внезапно финтира към един от нападателите със счупената бутилка. Дочу се внезапно тежко дишане и тътрене на крака по покрития с дървени стърготини под. Макар и стар, Глин бе бърз като отровна змия — ярка червена кръв рукна от мястото, където мечът му бе нанесъл истинския си удар и един нападател отстъпи ругаейки.

Другарите му притиснаха стареца към стената.

Гриф се втурна мълниеносно, без никаква грациозност, да ги изпревари, мечът му излетя от ножницата. Но Кромис остана на мястото си, чудейки се какво да прави с америгъла.

Птицата му каза:

— В името на твоята безопасност те призовавам да напуснеш моментално това място. Не е разумно да рискуваш живота си в дребни схватки. Селур се нуждае от твоята помощ.

След тези думи тя излетя от ръката му и с див писък, размахвайки огромните си криле, подобна на изчадие от Ада, се впусна към нападателите. Смаян, той видя как здравите осемсантиметрови нокти се забиха в бяло ужасено лице (това бе прекалено много за стопанина, той изпищя неистово, виждайки как птицата отскубва парчета месо със стоманения си клюн, затръшна прозореца към кухнята и избяга). Кромис забеляза своята жертва. Гриф сечеше наляво и надясно, но той вече нямаше време да наблюдава, защото към главата му летеше назъбеното острие на меч.

Той избегна удара, приклекна и с две ръце заби меча си в слабините на своя нападател, изтегляйки острието нагоре. С ужасен рев мъжът изпусна оръжието си и се строполи на земята, притискайки раната с две ръце.

Зад гърба му се бе появил нов нападател. Кромис прескочи сгънатото тръпнещо тяло, изтърколи се акробатично встрани и отново бе на крака, изправил се в бойна стойка срещу врага си. Стаята се превърна във вихър от движещи се тела, яростни викове, стонове и плющене на гигантски криле.

Теомерис Глин бе хванал за дългите коси един от нападателите и блъскаше лицето му в жаравата на камината. Той бе жесток стар човек. Петият търсач на метали бе отстъпил до стената към кухнята, от лицето му се стичаше кръв и безуспешно се опитваше да откъсне от себе си подивелия, кълвящ и драскащ америгъл. Гриф, който вече бе свалил първата си жертва, като че също се опитваше да пропъди птицата, за да може свободно да замахне с меча си.

Кромис с лекота отбягна дивото замахване на меча на своя противник.

— Спри сега и ще си отидеш жив! — извика той задъхано.

Но нападателят само се изплю презрително и се втурна в нова схватка с Меча без име.

— Ще те пронижа ! — изсъска той.

Кромис хлъзна острието си по неговия меч така, че предпазителите им се сблъскаха. Незабелязана, свободната му ръка се скри под плаща му. Преднамерено освободи натиска на меча си и същевременно се отпусна напред. За миг тялото му докосна тялото на противника. Той активира баана и последният търсач на метали се сгромоляса на пода с пронизано от енергийния меч сърце.

Кокалчетата на пръстите му бяха окървавени от дръжката на меча на падащия нападател. Облиза ги, докато разглеждаше трупа. На врата му висеше стоманен медальон. Усети докосване по рамото.

— Това, последното, беше забележителен номер — каза Гриф със странна, пресилена усмивка. — Някой път трябва да ме научиш да го правя.

— Ти си прекалено тромав. Предпочитам да те науча да пееш. Погледни това…

С върха на меча си той побутна медальона на търсача на метали, който блестеше на ярката светлина. Беше монета, но не от Вирикониум. Носеше символите на Канна Мойдарт — вълча глава с три кули над нея.

— Тя вече се е приготвила да управлява — каза Кромис. — Това са Северняци. Трябва да тръгнем с настъпването на утрото. Страхувам се много, че ще закъснеем.

Докато говореше, зад гърба му отново избухнаха викове и писъци.

Теомерис Глин от Субридж, старият ветеран, се бореше пред камината с едрогърдестото момиче. Синият й нагръдник бе свален и двете й гърди, с набъбнали розови зърна, се показваха, но в същото време върху бузата на стареца ярко червенееха следи от плесници. Малките й юмручета се сипеха върху му.