Л. Смит - Тъмното обединение

Тежестта в гърдите на Стефан внезапно се стегна и стана непоносима, но погледът му, прикован в Деймън, не трепна.

— Ти знаеш защо — изрече той съвсем тихо. И най-после изпита задоволство, като видя Деймън да свежда очи.

Стефан сякаш още чуваше в съзнанието си думите на Елена. Тогава тя умираше и гласът й звучеше много слабо, но той я чуваше ясно. Двамата трябва да се грижите един за друг. Стефан, ще ми обещаеш ли? Ще ми обещаеш ли, че двамата ще се грижите един за друг?

— Ти знаеш защо не мога да си тръгна — заговори отново той на Деймън, който не го погледна в очите. — Можеш да се преструваш, че никак не ти пука. Можеш да заблудиш всички останали. Но аз зная, че това не е така. — Може би в този момент щеше да е по-любезно да остави Деймън сам, но Стефан не беше в настроение за любезности. — Онова момиче, което си забърсал, Рейчъл, косата й беше подобна, но очите й нямаха същия цвят, защото очите на Елена бяха сини.

След което се обърна с намерението да остави Деймън да поразмисли… ако Деймън, разбира се, би си направил труда за нещо разумно. Но така и не стигна до вратата.

— Там е! — извика Мередит силно, вперила поглед в пламъка на свещта и карфицата.

Бони затаи дъх. Нещо се разтвори пред нея като сребърна нишка, като сребърен тунел за връзка. И тя се втурна по него, неспособна да се спре или да забави скоростта си. О, Господи, каза си тя, когато стигна до края и се блъсна…

Светкавицата в главата на Стефан бе беззвучна, без блясък, но мощна. В същото време усети много силно, извиващо тялото му дръпване. И подтик да следва… нещо. Това не приличаше на лукавото внушение на Катрин да отиде някъде. Нечие съзнание го зовеше. Заповед, на която не можеше да не се подчини.

Той долови нечие присъствие в проблясъка, но не можеше да повярва кой беше отсреща.

Бони?

Стефан! Това си ти! Получи се!

Бони, какво си направила?

Елена ми каза. Честна дума, Стефан, тя беше. Ние сме в беда и се нуждаем от…

И това бе всичко. Връзката прекъсна, сви се сама в себе си, смали се до размера на връх на карфица. Пропадна, а след това стаята завибрира от Силата.

Стефан и брат му останаха нямо вторачени един в друг.

Бони въздъхна дълбоко, без да осъзнава, че вече е освободена от връзката. Отвори очи, макар да не си спомняше кога ги е затворила. Лежеше по гръб. Мат и Мередит се бяха надвесили над нея с тревожни лица.

— Какво стана? Получи ли се? — притеснено попита Мередит.

— Получи се. — Тя се остави да й помогнат да се изправи. — Осъществих контакт със Стефан. Казах му. Сега ни остава само да чакаме и да видим дали ще дойде.

— А спомена ли му за Елена? — попита Мат.

— Да.

— Тогава ще дойде.

Понеделник, 8 юни

23 ч. 15 м.

Мило дневниче,

Изглежда тази вечер не мога да спя, затова реших да попиша. Днес през целия ден все чаках нещо да се случи. Не може да направиш магия и тя да подейства така добре, а пък после нищо да не се случи.

Но досега нищо не се случи. Не ходих на училище, защото мама реши, че е по-добре да си остана у дома. Тя беше много разстроена, задето Мат и Мередит останаха толкова до късно у нас в неделя вечерта, та накрая ми се скара, че се нуждая от почивка. Но всеки път, когато се опитвах да заспя, пред очите ми изплуваше лицето на Сю Карсън.

Бащата на Сю произнесе словото на погребението на Елена. Сега се чудя кой ли пък ще говори в сряда в памет на Сю? Уф, трябва вече да спра все да си мисля за тези неща. Май няма да е зле да се опитам да поспя. Ако си легна със слушалките, кой знае, може би няма да виждам Сю.

Бони остави дневника върху нощното шкафче и се пресегна за уокмена си. Претърси станциите, докато гледаше в тавана с натежали клепачи. Сред пукота на статичното електричество в ушите й прозвуча гласът на един диджей:

— А ето и едно златно парче за всички вас, фенове на приказните петдесетте години. „Лека нощ, любима“ на групата „Шпаньолите“, записано от Вий Джий…

Приятната музика скоро унесе Бони.

Шейкът беше ягодов — любимият на Бони. От джубокса се лееше „Лека нощ, любима“, а барплотът беше идеално почистен. Но Елена, помисли си Бони, всъщност никога не бе носила широки поли.

— Не е широка — каза тя и посочи полата си с ръка. Елена вдигна очи от чашата с шоколадов шейк. Русата й коса беше прибрана назад в конска опашка.

— Кой ли вече обръща внимание на такива неща? — попита Бони.