Л. Смит - Тъмното обединение

Погледът на Бони се плъзна замислено по белите мраморни статуи, изсечени върху отместения капак.

Хонория Фел лежеше там редом до съпруга си със скръстени върху гърдите ръце — нежна и спокойна, но излъчваща тъга. Но Бони знаеше, че не може да очаква помощ от двамата покойници. Хонория бе изпълнила дълга си към града, който бе основала.

Тук оставих Елена, припомни си мрачно Бони, докато гледаше надолу в квадратната дупка, водеща към криптата. Железните скоби се губеха в тъмнината.

Дори и с помощта на фенерчето на Мередит беше трудно да слязат в подземието. Вътре беше тъмно и тихо. Стените бяха облицовани с добре огладени камъни. Бони едва се сдържаше да не се разтрепери.

— Виж — рече Мередит тихо.

Мат насочи лъча на фенерчето към желязната порта, разделяща преддверието на криптата от главната погребална камера. По камъка зад вратата на няколко места се чернееха следи от кръв. На Бони й прилоша, докато гледаше засъхналите локвички и струйки съсирена кръв.

— Всички знаем, че Деймън бе ранен най-тежко. — Мередит пристъпи напред. Звучеше спокойно, но Бони долавяше усилията й да овладее страха си. — Следователно той трябва да е бил от тази страна, където е изтекла най-много кръв. Стефан каза, че Елена е била в средата на криптата. Това означава, че Стефан трябва да е бил… ето тук. — Тя се наведе към пода.

— Почакай — намеси се Мат. — Аз ще го направя. Ти само дръж фенерчето. — Той предвидливо беше взел един пластмасов нож от колата на Мередит и застърга по инкрустирания камък. Бони преглътна, благодарна, че за закуска беше изпила само чаша чай. Можеше да понесе абстрактната мисъл за кръвта, но когато я видиш на живо… особено след като знаеш, че е кръв на приятел, който е бил измъчван…

Момичето извърна глава и се загледа в каменните стени, замислена за Катрин. Двамата, Стефан и по-големият му брат Деймън, са били влюбени в Катрин, когато през петнадесети век са живеели във Флоренция. Но не знаели, че любимата им девойка не била човешко същество. Някакъв вампир в родното й село в Германия я променил, за да й спаси живота, когато била много тежко болна. Катрин на свой ред превърнала двете момчета във вампири.

И тогава, припомни си Бони, тя инсценирала собствената си смърт, за да накара Деймън и Стефан да спрат да се бият заради нея. Но не се получило. Двамата се намразили повече от всякога, а заради това и тя ги намразила. Върнала се при вампира, който я бил преобразил, и с течение на годините се превърнала в същото зло като него. Накрая вече не искала нищо друго, освен да унищожи двамата братя, които някога толкова обичала. Подмамила ги във Фелс Чърч, за да ги убие и почти бе успяла да постигне целта си именно в тази крипта, където сега беше Бони. За да я спре, Елена бе заплатила с живота си.

— Ето — проговори Мат, а Бони примигна и се върна в настоящето. Мат стоеше с хартиена кърпичка в ръка, пълна с люспи от кръвта на Стефан. — Сега е ред на косата — добави той.

Опипаха пода с пръсти, ровиха се сред прахоляка и шумата, както и сред остатъци от нещо, което Бони не успя да разпознае. Сред всички тези останки от вече мъртва материя се намираха и дълги кичури от бледо–златиста коса. Косата на Елена… или на Катрин, помисли си Бони. Много си приличаха. Имаше също и по-къси косми от черна коса, по-чупливи и леко къдрави. На Стефан.

Беше пипкава и трудна задача да сортират всичко събрано и да отделят само необходимите косми в другата хартиена кърпичка. Повечето от работата свърши Мат. Когато приключиха, всички бяха изморени, а светлината, проникваща от квадратния отвор на капака, почти бе избледняла. Но Мередит се усмихна заканително.

— Успяхме — каза тя. — Тайлър иска Стефан да се върне в града. Е, ние ще се постараем желанието му да се сбъдне.

А Бони, която досега не обръщаше особено внимание на ставащото, все още потънала в мислите си, внезапно се смрази.

Дотолкова се бе вглъбила в други неща, нямащи нищо общо с Тайлър Смолуд, но споменаването на името му дръпна някаква струна в съзнанието й. Нещо, което беше осъзнала на паркинга, но след това бе забравила заради избухналия разгорещен спор. Думите на Мередит върнаха мисълта и всичко й се изясни. Откъде знаеше той, зачуди се тя и сърцето й се разтуптя.

— Бони? Какво има?

— Мередит — промълви тя тихо, — казала ли си на някого от полицаите, че сме били във всекидневната, когато на горния етаж се разигра трагедията със Сю Карсън?

— Не. Мисля, че казах само, че сме били на долния етаж. Защо?