Л. Смит - Тъмното обединение

— Защото аз също не съм им го казала. А и Вики не би могла, защото отново не е на себе си, а по това време Сю вече е била мъртва, а Каролайн беше навън. Но Тайлър знаеше. Спомни си какво каза той: „Ако не се беше крила във всекидневната, щеше да видиш какво се е случило.“ Откъде го е узнал?

— Бони, ако се опитваш да ми кажеш, че Тайлър е убиецът, това просто не се връзва. Преди всичко той не е достатъчно умен, за да организира подобна убийствена оргия — заключи Мередит.

— Но има още нещо. Мередит, миналата година на бала на долните класове Тайлър ме докосна по голото рамо. Никога няма да го забравя. Ръката му беше голяма, месеста, гореща и потна. — Бони потръпна от неприятния спомен. — Също като ръката, която ме сграбчи миналата нощ.

Но Мередит само поклати глава. Дори и Мат не изглеждаше убеден.

— Елена със сигурност едва ли би си губила времето да ни моли да върнем Стефан заради Тайлър — рече той. — Аз сам мога да се погрижа за него с две яки десни крошета.

— Помисли, Бони — додаде Мередит. — Дали Тайлър има толкова голяма психическа сила, че да премества планшета на спиритическата дъска или да се явява в сънищата ти? Има ли?

Не, нямаше. Тайлър също като Каролайн беше безчувствен като пън. Бони не можеше да го отрече. Но в същото време не можеше да пренебрегне това, което й подсказваше интуицията. Наистина нямаше смисъл, но тя не можеше да се отърси от подозрението, че миналата нощ Тайлър е бил в къщата.

— По-добре ще е да тръгваме — предложи Мередит. — Вече се стъмни и баща ти ще побеснее.

През целия път на връщане тримата мълчаха. Бони все още си мислеше за Тайлър. Щом пристигнаха в къщата на Бони, отнесоха тайно двете хартиени кърпички в стаята й на горния етаж и се заровиха в книгите на Бони за магиите на келтите и друидите. Откакто бе открила, че произлиза от род на древни магьосници, Бони много се интересуваше от друидите. Именно в една от книгите за тях тя откри магия за призоваване.

— Трябва да купим свещи — каза Бони. — И да си набавим чиста вода… по-добре да е бутилирана — обърна се към Мередит. — Ще ни е нужен също тебешир, за да очертаем кръг на пода, както и съд, който да поставим в средата и в него да запалим малък огън. Всичко това го има вкъщи. Няма закъде да бързаме, защото магията трябва да се направи точно в полунощ.

До дванайсет часа оставаше още много време. Мередит излезе до близкия магазин и купи всичко необходимо. Вечеряха заедно със семейството на Бони, макар че никой нямаше много апетит. Към единадесет часа Бони начерта кръг върху дъските на пода в стаята си и постави в него всички необходими предмети. Започна точно когато часовникът удари дванадесет.

Докато Мат и Мередит наблюдаваха, Бони запали малък огън в глинената купа. Трите свещи горяха зад купата. Бони пъхна карфица в средата на една от свещите. После разви едната хартиена кърпичка и внимателно разбърка изсъхналите люспи кръв във винена чаша с вода. Водата тутакси се оцвети в розово.

Отвори втората хартиена кърпичка. Трите кичура от черната коса бяха поставени в огъня и скоро запращяха и се разнесе неприятен мирис. После Бони добави и три капки от оцветената от кръвта вода, които моментално засъскаха.

Погледът й се насочи към думите от разтворената в скута й книга:

„Бързо се изправи на крака,

три пъти призован от моята магия,

три пъти събуден от моя огън.

Ела незабавно при мен.“

Тя прочете думите бавно три пъти на глас. После седна с кръстосани крака. Огънят загоря с повече дим, а пламъците на свещите затанцуваха.

— А сега какво? — попита Мат.

— Не зная. В книгата се казва само, че средната свещ трябва да изгори до карфицата.

— А после какво?

— Предполагам, че ще разберем, когато се случи.

Във Флоренция се зазоряваше.

Стефан наблюдаваше момичето, което слизаше по стъпалата, леко отпуснало едната си ръка върху перилото, за да запази равновесие. Движенията й бяха бавни и унесени, сякаш се носеше сред мъгла.

Внезапно тя се олюля и се улови по-здраво за перилото. Стефан бързо се озова до нея и я подхвана под лакътя.

— Добре ли си?

Тя го изгледа все така унесено. Беше много красива. Скъпите й дрехи бяха по последна мода, а стилно подстриганата й коса беше руса. Туристка. Знаеше, че е американка още преди тя да заговори.

— Да… мисля, че… — Кафявите й очи бяха нефокусирани.

— Можеш ли се прибереш сама? Къде си отседнала?

— На Виа деи Конти, до параклиса на Медичите. Аз съм във Флоренция по програмата на университета „Гонзага“.