Дж. Уорд - Пробудена любов

Двамата не се зарадваха да го видят. Не… по-скоро изглеждаха примирени с присъствието му — така, както човек се примирява с неизбежното.

— Къде е той? — попита Зи и кимна към чашата с мартини на близнака си.

— Купува си червен дим отзад — отговори Бъч. — Свършили са му запасите.

Зи седна отляво и се облегна назад, за да избегне кръга светлина, който падаше върху лъскавата повърхност на масата. Огледа се и видя само непознати лица, които не означаваха нищо за него. Тази част на клуба, запазена за ВИП гостите, се посещаваше само от редовни клиенти и никой от паралиите тук не общуваше извън кръга на собствената си затворена групичка. Всъщност за целия клуб важеше правилото „никакви въпроси, никакви отговори“, което бе една от причините братството да идва тук. Въпреки че собственикът на „Зироу Сам“ бе вампир, те не трябваше да издават кои са.

През последния един век Братството на черния кинжал пазеше в тайна своето съществуване дори от представителите на собствената си раса. Носеха се слухове, разбира се, и цивилните знаеха имената на някои от тях. Но на това не се даваше гласност. Началото на тази тайнственост бе сложено преди около век, когато бе започнал упадъкът на вампирската раса и липсата на доверие се бе превърнала в основен проблем. Сега обаче имаше и друга причина. Лесърите измъчваха цивилни, за да изтръгнат от тях информация за братството, така че бе задължително да крият самоличността си.

Като резултат малкото вампири, които работеха в клуба, не бяха сигурни дали огромните мъжаги в кожени дрехи, които пиеха питиетата си отзад и оставяха щедри бакшиши, са членове на братството или не. И за щастие ако не видът на братята, то поне наложените правила предотвратяваха задаването на въпроси.

Зейдист се размърда нетърпеливо. Мразеше този клуб, наистина. Не обичаше да има толкова много тела близо до неговото. Мразеше шума. И миризмите.

До масата им се приближиха три жени, които бъбреха неспирно. И трите бяха на работа тази вечер, а онова, което предлагаха, не се сервираше в чаши. Бяха типичните проститутки от висока класа. Удължени коси, силиконови гърди, лицата им — плод на пластичната хирургия, а дрехите — излезли направо от скъпите модни бутици. Имаше много като тях в клуба и особено в онази негова част, отредена за ВИП клиентите. Преподобния, който притежаваше и управляваше „Зироу Сам“, вярваше, че разнообразието в предлагането е рецептата за успех в бизнеса, затова осигуряваше не само алкохол и наркотици, но и тела. Също така отпускаше пари назаем, имаше екип от букмейкъри и се занимаваше Бог знае още с какво в офиса си в задната част на сградата. Предлагаше всякакъв вид услуги на клиентелата си, състояща се предимно от представители на човешката раса. Усмихвайки се и разговаряйки помежду си, трите проститутки всъщност им се предлагаха с надеждата да бъдат избрани. Обаче нито една от тях не бе онова, което търсеше Зи. Малко вероятно бе да бъдат наети и от Ви и Бъч. След две минути те се насочиха към следващото сепаре.

Зи изпитваше дяволски глад, но бе особено придирчив, когато ставаше въпрос за хранене.

— Хей, татенца — каза женски глас. — Някой от вас има ли нужда от компания?

Той вдигна поглед. Жената имаше твърдо лице в тон със стегнатото й тяло. Бе облечена в черни кожени дрехи. Косата й бе късо подстригана.

Перфектно.

Зи постави ръката си в кръга светлина, падащ върху масата, вдигна два пръста, после почука два пъти по мраморната повърхност с кокалчетата си. Бъч и Ви се размърдаха неспокойно. Напрежението им го раздразни.

Жената се усмихна.

— Е, добре.

Зейдист се наведе напред и се надигна, като лицето му попадна в обсега на светлината. Изражението на проститутката се вкамени и тя направи крачка назад.

В този момент Фюри влезе през вратата вляво, красивата му коса улавяше нюансите на светлината. По петите му вървеше опасен на вид вампир с прическа ирокез. Преподобния.

Двамата спряха до масата и собственикът на клуба се усмихна сурово. Очите му с цвета на аметист доловиха колебанието на проститутката.

— Добър вечер, господа. Отиваш ли някъде, Лайза?

Смелостта на Лайза се върна.

— Където иска той, шефе.

— Правилен отговор.

„Достатъчно любезности“, помисли си Зи.

— Навън. Веднага.

Отвори вратата на пожарния изход и я последва в уличката зад клуба. Декемврийският вятър се просмукваше през широкото яке, което бе облякъл, за да скрие оръжията си, но той не даваше и пет пари за студа. Както и Лайза. Въпреки че ледените пориви рошеха късо подстриганата й коса и бе почти гола, тя се обърна към него с вирната брадичка и без да трепери.