Дж. Уорд - Пробудена любов

Сега, след като бе приела да му се отдаде, бе готова за него. Истинска професионалистка.

— Ще го направим тук — каза той и пристъпи в сенките.

Извади две стодоларови банкноти от джоба си и й ги подаде. Пръстите й ги смачкаха, преди да изчезнат в кожената й пола.

— Как го искаш? — попита и протегна ръце към раменете му.

Той я обърна с лице към тухлената стена.

— Само аз ще те докосвам. Ти мен не.

Тялото й се напрегна и миризмата на страха й, подобна на сяра, го удари в ноздрите. Обаче гласът й бе силен и уверен.

— Внимавай, копеле. Ако ми останат синини или рани, той ще те преследва като животно.

— Не се тревожи, ще си отидеш оттук в добро състояние.

Тя продължаваше да се страхува. А той бе благословено неподатлив на чувства.

Обикновено страхът на жените бе единственото, което можеше да го възбуди и да накара нещото в панталона му да се втвърди. Напоследък обаче това престана да му въздейства, което не бе голяма загуба за него. Презираше реакцията на онова нещо, което се криеше зад ципа му. Тъй като повечето жени се страхуваха безумно от него, то се възбуждаше много по-често, отколкото би искал. Щеше да е по-добре, ако въобще не реагираше. По дяволите, вероятно бе единственият мъж на планетата, който искаше да бъде импотентен.

— Наклони главата си на една страна — каза. — Доближи ухо до рамото си.

Тя се подчини бавно и му предложи врата си. Ето защо я бе избрал. Късата коса означаваше, че няма да му се наложи да я докосне. Мразеше да допира длани до тях.

Докато гледаше втренчено врата й, жаждата му се засили и кучешките му зъби се удължиха. Господи, бе така пресъхнал, че можеше да я пресуши.

— Какво мислиш да правиш? — попита го рязко тя. — Да ме ухапеш?

— Да.

Впи зъби бързо и здраво я задържа, когато започна да се мята. За да улесни нещата за нея, я успокои с ума си, накара я да се отпусне и я опияни, което без съмнение й бе добре познато. Тя притихна, а той запреглъща колкото можеше, без да повърне, и усети кокаина, алкохола и антибиотиците в кръвта й.

Когато свърши, облиза дупчиците от зъбите си, за да спре кървенето. След това вдигна яката й, за да ги скрие, изтри се от паметта й и я върна в клуба.

Отново сам, се облегна на тухлената стена. Човешката кръв бе слаба, едва му осигуряваше необходимото, обаче нямаше никакво намерение да пие от представителки на собствената си раса. Не отново. Никога.

Вдигна поглед към небето. Облаците донесли по-рано снега си бяха отишли и в пространствата между сградите се виждаха ясните звезди, които му казваха, че му остават само още два часа да бъде навън.

Когато силите му се възвърнаха, затвори очи и се дематериализира на единственото място, където искаше да бъде.

Слава богу, че все още имаше достатъчно време да отиде там.

Джон Матю изстена и се търкулна по гръб. Жената го последва, голите й гърди се притиснаха в неговите, широки и неокосмени. С еротична усмивка, тя пъхна ръка между краката му и откри натежалата му възбуда. Той отметна глава назад и отново нададе стон, а жената обхвана ерекцията му с длан и седна върху нея. Джон я стисна за коленете, а тя подхвана сластни движения в бавен ритъм.

— О, да…

Тя се галеше сама с едната ръка, а с другата възбуждаше него. Прокарваше длан по гърдите и шията си, улавяше дългата си платиненоруса коса и я разпиляваше кичур по кичур. После вдигна ръка над главата си — грациозна арка от плът. Тялото й се изви в дъга и гърдите й се издадоха напред. Зърната й бяха твърди и тъмнорозови. Кожата й бе така светла, с цвета на току-що паднал сняг.

— Боецо — каза, стиснала зъби. — Ще издържиш ли?

Да издържи? Естествено, да. И просто за да са наясно кой какво може да издържи, той я сграбчи за бедрата и направи рязко движение нагоре. Тя извика.

Той се отдръпна, а тя му се усмихна. Движенията й ставаха все по-бързи и по-бързи. Бе хлъзгава и стегната и ерекцията му се чувстваше като в рая.

— Боецо, ще можеш ли да издържиш? — повтори тя въпроса с глас, надебелял от усилието.

— Да, по дяволите — изръмжа той. В секундата, в която стигнеше до края, щеше да я обърне по корем и отново да влезе в нея.

— А това можеш ли да понесеш? — Движенията й станаха неистови. С ръка все още над главата, тя го яздеше така, както се язди бик, стиснала го здраво между бедрата си.

Това бе страхотен секс … невероятен, да.

Думите започнаха да излизат от устата й провлачени, а гласът й, дълбок и гърлен, вече не бе женски.