Дж. Уорд - Пробудена любов

Влезе отново в кухнята и си я представи такава, каквато бе непосредствено след отвличането й — кръвта, парченцата стъкло, счупените столове и порцелан. Погледът му се спря на черната следа от гума по пода от борово дърво. Можеше да предположи от какво се е получила. Бела се е борила с лесъра , била е влачена и подметката на обувката й е оставила следата.

Гневът, грозно и добре познато му чувство, изпълни гърдите му и го задуши. Но… Господи, във всичко това нямаше никакъв смисъл — да бъде обсебен от нея, да я търси, да се разхожда из къщата й. Двамата не бяха приятели. Не бяха дори познати. И не се бе държал никак любезно с нея при двете им срещи.

За което съжаляваше. Искаше му се да не бе толкова… Е, да не бе повърнал, след като бе разбрал, че се е възбудила от него — това например щеше да е добро начало. Само че нямаше как да предотврати тази своя реакция. Никоя друга жена, от която и да е раса, освен онази болна кучка, господарката му, не бе ставала влажна за него, ето защо той не свързваше готовата за секс женска плът с нищо хубаво.

Спомни си усещането за тялото на Бела, притиснато в неговото, и се запита защо бе поискала да легне с него. Лицето му бе дяволски грозно. Тялото му не бе в по-добро състояние, поне гърбът. А репутацията му би могла да накара и Джак Изкормвача да изглежда като невинно момченце. Непрекъснато бе ядосан на някого или на нещо. А тя бе красива, нежна и любезна, царствена аристократка, ползваща се с привилегии.

О, точно различията между тях бяха отговорът, нали? Той бе мъжкарят, който щеше да й донесе приятно разнообразие. Да й покаже дивата страна на природата. Звярът, който щеше да я шокира и да я изтръгне, за час или два, от прекрасното й съществувание. И макар да изпитваше болка от това, да бъде сведен до истинската си същност, той продължаваше да мисли, че тя е… прекрасна.

Някъде иззад него долетяха ударите на стенен часовник. Пет часът.

Предната врата на къщата се отвори със скърцане.

Бързо и безшумно Зи извади черния кинжал от ножницата на гърдите си и се прилепи до стената. Наклони глава на една страна, за да вижда фоайето.

Влезе Бъч и вдигна ръце над главата си.

— Аз съм, Зи.

Зейдист свали кинжала, после го прибра в ножницата. Бившият детектив от отдел „Убийства“ бе изключение в техния свят, единственият човек, допуснат до вътрешния кръг на братството. Бъч беше съквартирант на Ви, заедно с Рейдж тренираха във фитнес залата и споделяше интереса на Фюри към дрехите. И по някакви негови лични причини, бе обсебен от отвличането на Бела също като Зи, така че имаше нещо общо и с него.

— Какво има, ченге?

— Ще се прибираш ли вкъщи? — Въпросът прозвуча по-скоро като предложение.

— Не веднага.

— Утрото наближава.

Няма значение.

— Фюри ли те изпрати за мен?

— Не, сам реших да дойда. След като не се върна при нас на масата след онова, което си правил с проститутката, реших, че може би ще те намеря тук.

Зи кръстоса ръце пред гърдите си.

— Разтревожил си се, че може би съм убил жената?

— Не. Видях я, преди да тръгна. Беше се върнала на работа в клуба.

— Защо тогава си тук?

Бъч сведе поглед, сякаш се мъчеше да подреди думите в главата си. Полюшваше тяло напред-назад на петите си, обути в скъпите меки кожени обувки, които толкова много обичаше. След това разкопча елегантното си черно кашмирено палто.

Аха… Значи просто носеше някакво съобщение.

— Изплюй камъчето, ченге.

Бившето ченге прокара палец по едната си вежда.

— Знаеш, че Тор разговаря със семейството на Бела, нали? И че нейният брат е наистина дебела глава, както се казва. Е, той знае, че някой идва тук. Разбира го от алармената инсталация. Получава сигнал всеки път, когато бъде изключена или включена. И иска визитите да престанат, Зи.

Зейдист оголи кучешките си зъби.

— Негов си проблем.

— Ще постави охрана.

— Защо това толкова много го интересува, но дяволите?

— Хайде сега, та това тук е къщата на сестра му.

„Кучи син.“

— Искам да я купя.

— Това не е възможно, Зи. Тор каза, че семейството няма да я обяви за продан скоро. Искат да я задържат.

Зи стисна зъби. За миг.

— Ченге, направи си услуга и изчезни оттук.

— Предпочитам да те откарам у дома. Ще стане светло всеки момент.

— Да, и точно някой човек трябва да ми обяснява това.

Бъч изруга.

— Добре, изпечи се тогава, щом искаш. Но повече не идвай тук. Семейството й преживя достатъчно.

Веднага след като входната врата се затвори, Зи усети как тялото му се стопли — сякаш някой го бе увил в електрическо одеяло и го бе включил. По лицето и гърдите му изби пот, стомахът му се преобърна. Вдигна ръце. Дланите му бяха влажни, а пръстите му леко трепереха.