Дж. Уорд - Сбъдната любов

— Ела с нас, — каза майката на Блей и хвана Лейла за ръката. — Трябва да се увериш, че няма да се блъснем с някоя мебел.

Всички тръгнаха, но Лейла погледна през рамо и му намигна.

— Много се вълнувам за теб!

Куин се усмихна в отговор.

— Благодаря.

„Малко ми се гади”, помисли си той, и се обърна с лице към входа на имението. Къщата притихна, свещите горяха, а той зачака, целият изтръпнал. Настъпи момента на истината

„Добре, в това няма никакъв смисъл”, мислеше си Блей, докато дефилираше в двора.

— Изглеждаш прекрасно! — извика Бъч от вратата на Дупката.

Още не разбираше как се озова в смокинг. Бъч скалъпи някаква история, че Блей трябвало да си играе на модел пред Вишъс, за да го склони да си купи един костюм. Но това си беше лудост. Бъч просто можеше да намъкне един от четирите смокинга, с които разполагаше, и да се разходи около него. Освен това, никой не бе способен да придума Вишъс за каквото и да е. Братът бе непоклатим като скала.

Както и да е — просто искаше да се приключва с това, за да може да се върне в спалнята си, и се надяваше, че ще открие Куин в леглото.

Когато се изкачи по стълбите към големия вход на имението, солта под лъскавите му обувки пращеше като огън, и в мига, в който пристъпи във вестибюла, той изтърси обувките си, за да не повреди лъскавата кожа. Приближи лицето си към охранителната камера и…

Вратата се отвори и отначало той не осъзнаваше какво вижда. Вътре беше тъмно — или не съвсем. От ъглите на фоайето струеше светлината от свещите и се отразяваше в позлатените перила, в полилеите, и в огледалата….

Куин стоеше по средата на огромното пространство. Сам.

Блей мина през прага, без да усеща краката си.

Неговият най-добър приятел и любовник бе облечен в най-красивия смокинг, който някога бе виждал, но все пак не беше важна дрехата, а мъжа, който я носи: черното сако пасваше като цвят на щръкналата му коса, бялата риза караше матовата кожа на мъжа да изглежда блестяща, а кройката…. Само подчертаваше перфектното тяло на боеца. Но не това му направи най-голямо впечатление.

Разноцветните му очи, синьо и зелено, грееха толкова красиво, че засрамваха свещите. Куин изглеждаше нервен, ръцете му шаваха непрекъснато и тялото му се поклащаше неспокойно, обуто в чифт лъскави обувки.

Блей пристъпи напред и спря, когато се озова пред боеца. И дори когато мозъка му започна да осъзнава какво означаваше всичко това, и стигна до някакви луди заключения, той се усмихваше като побъркан.

— Отново си сложил пиърсингите си.

— Да, аз просто… исках да съм сигурен, че ще ме познаеш, сещаш се.

Когато Куин опипа редицата сиви халки, закичени на ухото му, Блей се наведе и го целуна по устните — по-точно по халката, която отново висеше на долната му устна.

— О, знам, че си ти. Типично в твой стил, но се радвам, че си ги сложил отново. Обичам ги.

— Значи никога повече няма да ги свалям.

За момент настъпи тишина и Блей си помисли „О, Господи… това наистина ли е… може би той е разбрал погрешно….”

Куин коленичи пред него. Падна точно като узряла ябълка.

— Нямам пръстен. Нищо модерно не ми хрумва и не знам какво да кажа. — Куин преглътна тежко. — Знам, че е твърде рано, и че е неочаквано, но те обичам, и искам двамата да…

За пръв път в живота си Блей бе съгласен с мъжа — стига с приказките. Решително се наведе и го целуна, като същевременно сложи край на разговора и му затвори устата. После се отдръпна леко и кимна:

— Да. Да, абсолютно, да…

Куин изтърси някаква брутална псувня, надигна се от пода и двамата се прегърнаха силно.

— Мамка му, благодаря ти. О, човече, от дни имам усещането, че ще получа инфаркт…

Изведнъж избухналите ръкопляскания изпълниха триетажното фоайе. Всички заизлизаха от тъмните стаи, усмихнати, щастливи…

— Мамо? Татко? — Блей се засмя. — Вие какво правите… хей, как сте?

Прегърна родителите си и баща му каза:

— Направи всичко както е редно. Първо дойде да ме попита.

Блей извърна глава към партньора си.

— Сериозно? Попитал си баща ми?

Куин кимна и после се ухили като идиот.

— Беше единственият ми шанс. Така че исках да следвам протокола. Може ли да пуснем музиката?

Моментално всички се отдръпнаха, телата им оформиха кръг в края на осветеното място, и когато всеки зае мястото си, мелодията на нещо много познато се разля в помещението. „Не спирай да вярваш” на Джърни.

Куин протегна ръка.

— Танцувай с мен. Пред всички… бъди мой и танцувай с мен.