Дж. Уорд - Сбъдната любов

Блей трябваше да вземе телефона изпод тежките рамене на Куин, който тъкмо се настаняваше върху него, галейки все още твърдия пенис на Блей…

— Какво по дяволите? — каза Блей и отдели устните си от неговите.

— Да не ни прекъснаха?

— Да… Бъч пише, че му трябвам в Дупката за консултация за дрехите!?!

— Ами, ти имаш перфектен стил на обличане.

По някаква причина коментара го накара да се замисли за Сакстън. Веднага щом двамата с Куин решиха да излязат наяве, Блей бе казал на адвоката какво се случва — и джентълмена прояви милост отвъд всякакви граници… което изобщо не беше изненадващо. Дори бе казал, че изпитва облекчение по някакъв странен начин, което от своя страна бе знак, че нещата се подреждаха както трябва, макар че Сакстън все пак се чувстваше малко гадно.

„Поне Блей получи истинския си любим”, бе казал.

Само да можеше и Сасктън да намери своя.

— По-добре да отивам, — измърмори той. — Може би се приготвя за среща.

Понече да стане от леглото, но ръцете на Куин го уловиха за бедрата и го придърпаха за още една дълга и спираща дъха целувка. Когато Куин се отдръпна, очите му бяха полупритворени.

— Среща звучи като страхотна идея. Искаш ли някой път да излезем да потанцуваме?

— Да танцуваме? — засмя се Блей. — Би излязъл да танцуваш? С мен?

Танците олицетворяваха всичко, което Куин мразеше: сантиментално, с погледи, втренчени в тях, и като се имаше предвид, че щяха да го правят пред много хора, се налагаше да са напълно облечени.

— Ако искаш, ще го сторя на мига.

Блей притисна с ръце лицето на мъжа. Куин се стараеше много, и Блей бе готов да изчака до деня, в който той наистина щеше да се почувства готов за публична проява на привързаността си. Братството и всички в имението знаеха, че са заедно — стана очевидно, след като Куин се пренесе в неговата стая. Но не можеше да прекараш целия си живот в отричане и после изведнъж да се чувстваш удобно, смучейки лицето на приятеля си пред Господ и всички останали.

Но все пак се опитваше. И говореше — много — за семейството и брат си, който бавно и болезнено се възстановяваше в клиниката. И макар да се случваше само при затворени врати, бе някак магическо, без никакви прегради. Блей винаги бе искал точно това.

— Ще слизаш ли за закуска? — попита Блей, когато щорите на прозорците започнаха да се вдигат.

— Може би просто ще остана тук и ще почакам докато се върнеш, за да те изям.

Мда, в гласа на Куин отново се чуваше мръснишкото ръмжане, и на Блей му се прииска отново да скочи под чаршафите.

— Ти си… — В стаята отекна стенание и Блей се спря на път за банята. — Къде е ръката ти?

— Къде си мислиш, че е? — Куин се изви, а зъбите му хапеха долната му устна.

Блей си спомни за съобщението, което не биваше да пренебрегва.

— Духай.

— Не го ли правя? — Куин облиза устните си. — И ти харесва, нали?

Блей изпсува и закрачи към банята. Ако продължаваха така, никога нямаше да излезе от стаята…

И наистина, след като си взе горещ душ и се избръсна, Куин все още бе в леглото, излегнат като лъв, с разрошена от ръцете на Блей черна коса, а притворените му разноцветни очи обещаваха много яко чукане, когато Блей се върнеше.

Разгонен копелдак.

— Да не мислиш само да се излежаваш? — смъмри го Блей на тръгване.

— О, не знам… може да се поупражнявам малко, докато те няма. — Изсъска през зъби и от гърлото му се откъсна още един стон, а под завивките се виждаше как ръката му се движи нагоре-надолу, и Блей се сети за всички объркани, потни и великолепни неща, които правеха. — Тренировките са много важни, нали?

Блей скръцна със зъби и отвори рязко вратата.

— Ще се върна.

— Забави се колкото е нужно. От чакането само се надървям още повече.

— Аха, все едно имаш нужда от помощ.

Приключвайки набързо разговора, той повдигна свободния си спортен панталон и изпсува. Бъч трябваше да има адски сериозна причина, за да търси мнението на Блей. И дано бързо да откриеха решение на проблема му.

В мига, в който Блей излезе, Куин отметна завивките и скочи от леглото. Взе телефона от масичката до леглото, изпрати предварително написаното съобщение и изтича под душа. За негов късмет водата вече беше гореща. Удари си един сапун. Шампоан за секунда. Бръснене…

— Ох! — извика, когато се поряза на брадата.

Затвори очи и опита да се успокои, преди да е отрязал носа си: доближи острието до бузата си, плъзна го внимателно, мина по линията на челюстта, зави надолу към врата. Повтори движението. И пак. И пак.