Дж. Уорд - Сбъдната любов

ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО…

Оттам нататък живота им се разви невероятно.

— Значи снощи ти хареса?

Куин говореше в ухото на Блей, а Блей завъртя очи в мрака.

— Ти как мислиш?

Голите им тела лежаха под топлите, тежки завивки, Куин се бе притиснал зад него, държаха се за ръце, и бяха преплели краката си.

Оказа се, че Куин обича да се гуши. Кой да предположи. Беше просто прекрасно.

— Мисля, че ти хареса. — Куин сластно плъзна език по врата на Блей. — Кажи ми, че ти хареса.

В отговор Блей изви гръбнака си и намести задника си към еректиралия член на другия мъж. Последвалия рев накара лицето на Блей да засияе.

— Звучи сякаш ти допада, — измърмори Блей.

— Мамка му, да, харесва ми.

Миналата нощ и двамата бяха свободни, и след тренировка в салона и игра на билярд срещу Ласитър и Бет, която разбира се загубиха, Блей предложи да отидат в Желязната Маска по една по-специфична причина.

Докато Блей си припомняше случилото се, след като се върнаха, пениса на Куин се намести на едно много желано място… и Блей отново се отдаде на сладкото проникване и бавния, яздещ ритъм на партньора му.

Спомените от клуба само го разгорещяваха още повече: двамата бяха седнали на бара, поръчаха си по няколко питиета — Ерадура за Куин и G&T за Блей. И тогава очите на Куин грейнаха с онзи поглед.

А Блей бе тръгнал за града по работа.

Той го отведе до една от тоалетните, и когато двамата влязоха заедно вътре, сякаш се сбъдна една фантазия — целувките, ръцете в панталоните, бясното разсъбличане от кръста надолу…

От устата на Блей се откъсна стон заради спомените от случилото се и заради случващото се сега, и всичко се смесваше в убийствен еротичен коктейл, който го водеше към поредния оргазъм — и тогава, благодарение на Куин, който му правеше най-страхотната чекия, члена му се надърви още по-яко в ръката на любовника му, тялото му се изви и накара и Куин са свърши…

След няколко минути на възстановяване, и много задоволителен втори рунд, Куин каза дрезгаво:

— Да не би случайно да си мислеше за онази тоалетна?

— Може би.

— Може да го правим всяка вечер, ако ти харесва.

Блей се усмихна.

— Ами, доколкото ми е известно, и тази вечер сме свободни, така че…

На Братството бе наредено да останат в имението, и тъй като в съобщението от Тор нямаше други обяснения, Блей предположи, че щяха да имат съвещание с краля. Шайката копелета и глимерата се бяха покрили през последните две седмици — не пращаха имейли, не придвижваха частите си из града, не се обаждаха. А това в никакъв случай не беше добър знак.

Вероятно щяха да съобщят новини или щяха да обсъждат нова стратегия във връзка със смъртта на членовете на Съвета и последвалите усложнения. Въпреки че Блей не виждаше нищо лошо във факта, че Асейл бе убил тъпия кучи син.

„Чао, Елан. Следващият път, когато се опиташ да замесиш някого в лъжите си, по-добре си избери някой по-миролюбив.”

Перспективата за среща с краля го накара да се замисли за приемането на Куин в Братството — което, както се оказа в последствие, мина безпроблемно. В поведението на боеца нямаше промяна, отношението му бе същото като преди. Още една причина да го обича. Макар да го издигнаха в йерархията, не позволи съзнанието му да се замъгли от славата. А и татуировката с форма на сълза на лицето му бе променена на лилава. Супер секси. Също като новия белег с формата на звезда на гърдите му.

— Определено ще го направим отново, — каза Куин, отдръпна се бавно и се отпусна по гръб. Сложи ръце над главата си, усмихна се и се протегна, а светлината, идваща от банята, бе напълно достатъчна, за да може Блей да се надигне и да стигне до невероятните му устни. — Това беше адски горещо. Ти си адски секси.

— Какво да ти кажа, отдавна си го фантазирах. — Куин застана сериозно, и Блей го пипна по намръщеното чело. — Хей. Спри се. Чисто начало, забрави ли?

След нощта на голямото разкриване в Маската, бяха провели няколко дълги разговора, и бяха решили да вървят стъпка по стъпка във връзката си, без да правят предположения. Отначало бяха приятели, после нещо като врагове, после един вид любовници… преди най-после да изяснят отношенията помежду си. И защото бяха приятели от толкова много години и се познаваха по начини, непонятни за другите, да се нарекат „гаджета” бе съвсем друго нещо.

— Да. Чисто начало. — Куин се наведе да го целуна, но телефона на Блей звънна — бе получил съобщение.

Естествено, Куин не се интересуваше от връзката с външния свят, и продължи да целува устните на Блей, дори когато Блей посегна към телефона си.