Дж. Уорд - Сбъдната любов

Защо по дяволите му хрумна да го прави под душа? В нощ като тази трябваше да е пред огледалото…

— Ей, кралице на красотата, готов ли си? — Гласът на Рейдж проникна в банята. — Или искаш да ти изчеткам веждите?

Куин бързо опипа лицето си с ръка. Гладко избръснат.

— Майната ти, Холивуд. Ще те убия.

Спря водата, излезе от банята и се подсуши, докато вървеше към спалнята.

Застанал до ухиления Тор, Рейдж държеше ръцете си зад гърба.

— Мамка ти, така ли трябва да говориш с проклетия си стилист?

Куин изгледа братята.

— Ако това чудо е с хавайски мотиви, ще те убия.

Рейдж погледна Тор и се изсмя. Когато другия брат кимна, Холивуд измъкна онова, което криеше зад огромното си тяло. Куин застина.

— Чакай малко… това е..

— Смокинг, мисля, че така го наричат, — прекъсна го Рейдж. — С-М-О-К-И-Н-Г.

— Твой размер е, — каза Тор. — Бъч каза, че е на най-добрия дизайнер.

— Кръстен на някаква кола, — измърмори Рейдж. — Ще решиш, че е претенциозно…

— Ей, да не би да си гледал и Хъни Бу Бу? — попита Ласитър и нахълта. — Уху, як смокинг…

— Само защото ти настояваше да превърнеш проклетия пътен инцидент в шоу в билярдната зала. — Холивуд се обърна назад, когато Ви се появи зад ангела. — Вишъс, той дори не знае какво е това.

— Смокинга ли? — Ви запали цигара. — Разбира се, че не знае. Той е истински мъж.

— Значи Бъч е момиче, — отбеляза Рейдж. — Защото той го купи.

— Хей, партито започна, — извика Трез и двамата с Ай Ем се присъединиха. — О, страхотен смокинг. Да не би да е на Том Форд?

— Или на Дик Крайслер, — прекъсна го Рейдж. — А може да е Джи Ем на Хари — господи, започва да звучи мръснишки…

— По-добре се обличай, Рапунцел. — Ви погледна часовника си. — Нямаме много време.

— Много красив смокинг, — заяви Фюри, когато двамата със Зи отвориха широко вратата. — Имам абсолютно същия.

— Фриц запали свещите, — обади се Рив зад близнаците. — Ей, супер смокинг. Имам абсолютно същия.

— И аз, — съгласи се Фюри. — Приляга перфектно, нали?

— Особено на раменете. Том Форд е най-добрият…

Настъпи пълно безредие. Когато Куин взе смокинга, всички мъже започнаха да се пресягат един през друг, пляскаха го по ръцете, по задника, и за миг усети, че остава без дъх. После погледна към пръстена, който му даде Блей.

Да имаше семейство беше… наистина, невероятно чудо.

— Благодаря, — каза тихо той.

Всички замръзнаха, обърнаха се и приковаха погледите си в него; дори не помръдваха и врявата се успокои. Зи заговори пръв, а жълтите му очи заблестяха.

— Облечи си костюма. Ще те чакаме долу, любовнико.

Всички го потупаха по раменете, докато се изнизваха навън. И го оставиха сам със смокинга.

— Да го направим, — той заговори на дрехата.

Ризата му прилепна, ала копчетата не бяха обикновени. Бяха свързани като белезници и му отне цяла вечност да ги закопчае. После се изправи пред спортните панталони… и реши да се придържа към своя военен стил на обличане. Най-накрая, на леглото някой от братята бе оставил чифт лъскави обувки — както и чифт черни копринени чорапи, които бяха на крачка от това да изглеждат като шибан дамски чорапогащник.

Но поне този път щеше да го направи както трябва.

Когато най-накрая облече сакото, очакваше, че ще се почувства притиснат, но Фюри и Рейдж бяха прави — материалът прилегна на огромното му тяло като коприна. На път за банята взе черната копринена лента от закачалката и се изправи пред огледалото.

Човече, всъщност изглеждаше много секси.

Вдигна колосаната яка и уви папийонката около врата си, намествайки краищата ѝ няколко пъти, за да се увери, че са на правилното място. И после направи същото, което баща му и брат му правеха, без да подозират, че ги наблюдава — завърза перфектен възел на врата си. Може би щеше да му е по-лесно, ако бе свалил сакото. И ако ръцете му не трепереха зверски. Но все пак се справи.

Отстъпи и се огледа от двете страни. Завъртя се, за да се огледа в гръб. Наистина изглеждаше много яко. Бедата бе, че не приличаше на себе си. Изобщо. А това представляваше проблем за него. Напоследък да бъде себе си се бе превърнало в най-важното нещо за него.

От „липсата” на внимание косата му сега бе слепната и пригладена, и по навик той посегна към продукта, който използваха двамата с Блей, изстиска в шепите си и прекара длани през кичурите, за да ги разроши. Получи се добре — вече не се чувстваше като предмет. Но имаше още нещо, което не беше както трябва…

Докато се опитваше да разбере какво, си спомни как се развиха нещата: когато двамата с Блей проведоха сериозния разговор в Желязната маска, той остана учуден колко му олекна, и как товара, който не осъзнаваше, че носи, падна от раменете му. Беше много странно… хващаше се как въздиша дълбоко от време на време, гърдите му бавно се издигаха и после слизаха на мястото си с лекота. Донякъде продължаваше да очаква, че ще се събуди и ще открие, че всичко е било само сън. Но всяка вечер се озоваваше с ръце, обвити около Блей, усещайки в носа си аромата му, а горещото му тяло лежеше до неговото.