Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

— Колко? — Мара му махна да й помогне да слезе от носилката.

След месеците в кънтящите каменни стени на манастира тревата под краката й носеше странно чувство. Както и неочакваната миризма на разровена пръст и лозите кала, които се виеха по оградата. Мара не позволи на тези усещания да я разсеят и поздрави Джикан с намръщване, копиращо това на баща й, когато нещо в имението се объркаше.

Хадонрата не бе имал голям контакт с бившия лорд на Акома, но този поглед беше легендарен. Мъжът се поклони, пръстите му стискаха нервно инвентарния списък.

— Господарке, загубила си три или четири крави. Ще знам със сигурност, щом съберем пръснатите.

Мара повиши глас над мученето на разтревожените животни и подвикванията на пастирите. Дългите пръчки свистяха, камшиците плющяха, докато прибираха добитъка към по-сигурни пасища.

— Пръснати ли?

Вместо Джикан отговори Кейоке, като тонът му беше по-подходящ за бойно поле на варварския свят, отколкото за отъпкана ливада.

— Животните на това пасище са били предназначени за разплод. Миризмата на кръв ги е стреснала и се са разбягали, което е предупредило пастирите. — И погледна разтревожено към далечната гора.

— Какво има, Кейоке? — попита Мара. — Едва ли е загубата на няколко крави и един убит роб, нали?

— Не, господарке. — Старият воин поклати глава, без да откъсва очи от гората. — Съжалявам за собствеността, но кравите и момчето са по-малкият проблем. — Хвърли поглед към надзирателя, който викаше на робите да забият нов кол за оградата. — Всички сме нащрек, откакто хамойското псе опита да отнеме живота ти. Това не са обикновени крадци. Ударили са и са се изтеглили през деня, което говори за планиране и добро познаване на патрулите ни.

Страхът натежа в стомаха й като буца лед.

— Шпиони? — попита тя с пресилено спокойствие. Лорд Анасати можеше да е организирал нападение от фалшиви „бандити“, за да прецени силите на Акома.

Кейоке докосна меча си.

— Не мисля, господарке. — Беше разчел мислите й. — Минванаби няма да е толкова нежен, а Анасати няма сили толкова на юг, за да организира такава атака толкова бързо. Не, това е работа на войници без господар.

— Сиви воини? — Мара се намръщи още повече, като помисли за грубите, лишени от клан мъже, които живееха в планините. В сегашното състояние на Акома подобна банда с добър командир можеше да се окаже не по-малко опасна от всеки заговор на враговете.

Кейоке изтупа праха от бедрата си и отново погледна хълмовете, над които се спускаше здрач.

— С твое позволение ще пратя съгледвачи. Ако това нападение е дело на сиви воини, те просто са искали да си напълнят коремите. Ще има огньове и пушек. Ако няма, значи вестта за слабостта ни е стигнала бързо до вражеските уши.

Не спомена контраатака. Сдържаното му поведение, противоположно на държанието на Накоя, потвърди подозренията на Мара, че открито стълкновение може да доведе до бедствие. Войниците на Акома бяха толкова малко, че дори не можеха да накажат крадците на добитък. „Колко ниско е паднал домът“, помисли Мара, но кимна в знак на съгласие и одобрение. Кейоке веднага започна да дава команди на войниците си. Носачите се приготвиха за потегляне, нетърпеливи да се върнат към изстиващата вечеря, но господарката не смяташе да тръгва. Накоя щеше да я мъмри, че се върти, където не й е мястото, но нуждата от още бойци изглеждаше част от корена на този проблем. Мара все още не искаше да приеме женитбата за единствено решение и махна на Кейоке да се приближи.

Той застана пред нея и се поклони, лицето му бе в сянката на падащия здрач.

— Свечерява се, господарке. Ако искаш да говорим, нека първо се приберем. Безопасността ти може да е застрашена в тъмното.

Мара кимна, позволи на ветерана да я настани в носилката и подхвана проблема.

— Започна ли да набираш нови войници?

Кейоке заповяда на носачите да потеглят и тръгна до носилката.

— Господарке, двама от хората ми се свързаха с братовчеди в други градове и помолиха за млади синове, които да постъпят на служба. След седмица-две ще накарам да го направят още двама. Ако действаме в по-голям мащаб, всяка казарма от Амболина до Дистрати ще узнае, че Акома е слаба.

— Дали да не закупим договори?

— Наемници? Охрана на кервани? — Кейоке забърза, за да не изостава от носачите. — Невъзможно. Няма да са надеждни. Мъже без кръвна клетва към натамито на Акома ще са безполезни. Няма да дължат чест. Срещу бащините ти врагове трябват воини, които да се подчиняват безпрекословно и да са готови да умрат, ако се наложи. Ако ми покажеш някой, който ще умре за пари, ще го взема веднага. Не, господарке, домовете ползват наемници само за най-проста работа, като охрана на складове или патрулиране срещу крадци. И то само за да освободят воините си за по-почетна задача.