Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

Мара гледаше кладата на Папевайо. Спомни си как предишната вечер още топлото му тяло лежеше в краката й. Теани се бе появила с лорд Минванаби. Джингу се преструваше на изненадан, но Теани бе наистина стресната да види Мара. Джингу бе поговорил кратко с Шимицу, убиеца на Папе, а Теани гледаше Ударния водач с презрение.

Мара беше разстроена от смъртта на Папевайо и не беше обърнала внимание на омразата в очите й. Сега обаче споменът изглеждаше важен, особено при положение че реакцията на Теани бе причинила неудобство на Шимицу.

— Как се казва любовникът на Теани? — попита Мара.

Аракаси поклати глава.

— Не знам, господарке. Но като стигнем в имението, ще пратя агента си да го открие.

Мара извърна глава от пламъците, които поглъщаха тялото на Папевайо — гледката бе твърде болезнена.

— Залагам целогодишната реколта, че е Шимицу.

— Печелиш, господарке. Той е най-вероятният кандидат.

Пламъците лумнаха й се устремиха към небето, достатъчно силни, за да погълнат кости и доспехи. Щеше да остане само пепел, когато утихнеха.

— Папе — въздъхна Мара. — Ще бъдеш отмъстен заедно с брат ми и баща ми.

Небето проливаше студени сълзи, а огънят поглъщаше плътта на предания воин. Мара стисна зъби. В главата й вече се оформяше план.

След като кладата догоря и Аракаси събра праха на Папевайо в урна, се прибраха в покоите на Военачалника подгизнали до кости. Накоя веднага нареди на двете прислужници да зарежат приготвянето на багажа и да помогнат на господарката.

Лейди Акома отказа, изтръска мократа си коса и нареди на Аракаси:

— Намери Десио. Кажи му, че ще ни трябват слуги, които да пренесат багажа ни до новите покои, които ни предостави лорд Минванаби.

Аракаси се поклони, остави урната с праха на Папевайо на пода и излезе, без да каже нито дума. Господарката му знаеше, че няма да отиде директно при Десио — първо щеше да се свърже с контакта си и да потърси необходимата информация за Теани.

По залез небето се изясни и гостите на Минванаби станаха по-неспокойни заради траурното бездействие. Неколцина се събраха в дворовете, за да играят мо-джо-го, хазартна игра с карти. Други уреждаха тренировъчни двубои между телохранителите си, придружени от сериозни залагания. Мара не участваше — разбираемо, с оглед на смъртта на Папевайо, — но неофициалната обстановка даваше възможност на Аракаси да се върти край прислугата и да събира информация. Мара го наблюдаваше през открехнатата врата и се чудеше дали разполага с агенти в домакинството на всеки важен лорд, или има такъв актьорски талант, че подканя и най-лоялните служители на разговор. Както и да събираше информацията си, до залез вече разполагаше с изключително богати сведения за Теани.

— Беше права, господарке. Шимицу е любовник на Теани. — Аракаси си взе хляб от тиза и пушено месо, поднесено от Накоя. Мара бе решила да вечеря в покоите си и бе поканила шпионина на трапезата.

Лейди Акома наблюдаваше с неразгадаемо изражение как служителят й подрежда парчета месо на тънката питка, завива я на руло и се храни с маниерите на благородник.

— И не само това — продължи той. — Теани е оплела Ударния водач като паяк. Той прави каквото му каже, макар че инстинктите му се съпротивляват.

Спря да дъвче.

— Снощи двамата са се скарали. — Ухили се. — Слугата, който пали лампите, ги чул и останал да смени фитилите, защото разговорът бил много интересен. Не искаше да говори с агента ми, защото било споменато името на господаря му, но каквото и да се е случило, Теани е в изключително лошо настроение. Шимицу би направил всичко, за да си върне одобрението й.

— Всичко? — Мара приключи с яденето и махна на Накоя да й донесе влажна кърпа, за да се обърше. — Това предоставя възможности, нали? — Аракаси продължи да се храни, а тя се замисли. Шимицу бе убил Папевайо с коварство. Теани може би го манипулираше да признае, че господарят му е поръчал смъртта на офицера на Акома. Тя беше шпионка на Анасати и нямаше истинска лоялност към Джингу. Щеше да е единственият служител в имението, който не би умрял, за да защити честта на Минванаби. Мара взе решение. — Искам да изпратиш съобщение на Теани. Може ли да го направиш незабелязано?

Шпионинът като че ли загуби апетит.

— Предполагам какво си планирала. Рисковано е, даже изключително опасно. Според моята преценка Теани няма да защити истинския си господар, тоест лорд Анасати. Вече е предала поне един, а може би и повече. Освен това подозирам, че е убила един от предишните си господари.