Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

Жрецът на Туракаму танцуваше воинска смърт, с храброст, слава и чест, които да бъдат запомнени от потомците. Когато свърши, извади черен нож и преряза алената връв, която стягаше китките на Папевайо. Времето на плътта бе свършило и духът трябваше да бъде освободен от оковите на смъртта.

Мара преглътна, но очите й останаха сухи. Жрецът на Туракаму й подаде запалена факла. Тя я вдигна високо и се помоли на Лашима. Сега трябваше да посочи заместник на Папевайо, който да поеме неговите задължения, за да може духът да бъде освободен. Пристъпи към кладата, сложи с треперещи пръсти червените тръстики до шлема на воина, отскубна офицерското перо и се обърна към строените войници на Акома.

— Аракаси.

Гласът й беше почти като шепот, но шпионинът я чу, пристъпи напред и се поклони.

— Моля се на боговете да съм избрала мъдро — каза Мара и му подаде факлата и перото.

Аракаси я погледна за миг с тъмните си загадъчни очи, след това вдигна глава към небето и нададе скръбен вик за падналия си другар. Жрецът на Чочокан дойде с клетка с бяла птица тирик, символ на прераждането на духа. Пламъците докоснаха кладата на Папевайо, а жрецът преряза тръстиковите пречки. Мара гледаше просълзена как бялата птица полита нагоре и изчезва в дъжда.

Огънят съскаше и пукаше. Гостите изчакаха малко от уважение; после тръгнаха към имението. Мара остана с петдесетимата си воини и новоизбрания телохранител: чакаха огънят да догори и жреците на Чочокан и Туракаму да съберат праха на Папевайо. Пепелта щеше да бъде сложена в урна и заровена в градината на Акома, за да почете смъртта на воина в служба на семейството.

— Не си взела Накоя, господарке — тихо каза Аракаси, думите му едва се чуваха от пукането на кладата. — Добре си направила.

Мара се извърна и го погледна, бодната от сарказма в тона му.

— Накоя не е добре и остана в имението. — Зачака отговор и след като такъв не последва, добави: — До час ще се върнем при нея. Мислиш ли, че можеш да ни опазиш живи до вечерта? — Намекваше, че Аракаси може да е умен, но не го бива много с оръжията.

Шпионинът се усмихна облекчено.

— Все някак ще успея, господарке.

Мара разбра. Беше си мислил, че тя се готви да побегне и да остави Накоя да се пожертва, та Минванаби да не разбере за намеренията й за бягство. Преглътна, обзета от тъга. Старицата би приела с готовност такава заповед — да бъде изоставена в имението на врага, за да осигури оцеляването на Акома.

— Папевайо беше достатъчна жертва — отвърна Мара остро, така че Аракаси да разбере, че бягството въобще не е влизало в плановете й.

Шпионинът кимна.

— Да, така е. Нямаше да оцелееш. Минванаби е оградил имението с армии, уж за да защитава гостите. Но докато пиехме и играехме зарове с войниците, чух, че отвън дебнат мнозина без цветове, маскирани като пирати и разбойници, за да причакат лейди Акома.

Очите на Мара се разшириха.

— Откъде знаеш? Да не си откраднал оранжева униформа, за да се смесиш с врага?

Аракаси се засмя гърлено.

— Е, чак пък толкова. Имам си информатори. — Погледна господарката си. Огънят хвърляше червени отблясъци по бледото й лице. Крехката й фигура беше напрегната, очите й бяха уплашени, но излъчваха решимост. — Щом ще останем и ще се борим срещу лорд Минванаби, трябва да знаеш някои неща, господарке.

— Аракаси, избрах те, защото вярвам, че мразиш лорд Минванаби поне колкото мен. Двамата се разбираме много добре. Сега ми кажи всичко, което може да помогне да съсипя този, който уби семейството ми и Папевайо.

— Той има слабост в домакинството — започна Аракаси. — Рели в гнездото му, за която не знае. Теани е шпионка на Анасати.

Мара се сепна.

— Теани? — Накоя непрекъснато повтаряше, че конкубинката е по-опасна, отколкото предполагат, но Мара не я слушаше. Грешка, заради която можеше да загуби всичко. Теани нямаше да се трогне, ако Джингу загубеше живота и честта си от смъртта на Мара. А това пък щеше да се хареса на Текума, защото така щеше едновременно да отмъсти за смъртта на Бунтокапи и да премахне най-голямата заплаха за малкия Аяки. Мара веднага започна да обмисля как да използва тази информация за собствена изгода. — Какво друго знаеш за нея?

— Тази вест е много скорошна. Разбрах едва снощи. — Аракаси наклони глава, за да постави перото на шлема си, и заговори в ухото й. — Знам, че Теани е любовница на високопоставен офицер, за което господарят й подозира, но няма доказателства. Джингу ляга с много жени, но тя му е любимката. Не би искал да остане без нейните… таланти за дълго.