Крис Удинг - Нишката на покварата

Защитата нямаше да издържи дълго. Номору знаеше това със смразяваща сигурност.

Единственият ключ към победата им бяха Възлите. Тя си спомни какъв безпорядък бе настанал между хищниците в Плетеницата, когато бе застреляла неколцина от звероукротителите. Ала Възлите бяха научили урока си и затова сега се спотайваха някъде, ръководейки битката отдалеч. Стрелбата по Различните зверове беше прахосване на амуниции. Трябваше да се добере до генералите.

Някакъв Различен мъж с изпъкнало напред чело и мигателни ципи на очите си прелетя забързано покрай нея, ала внезапно се закова на място и се върна обратно. Номору го изгледа учудено.

— Защо не се биеш? Нямаш амуниции? Ето, вземи си — рече и й подаде шепа куршуми, след което хукна отново, без да изчака жената да му благодари. Тя и бездруго нямаше такива намерения.

Номору се загледа след него, без да обръща внимание на ужасната какофония около нея — гърмежите на пушките, писъците на ранените и умиращите и пращенето на пламъците. Различни се сражаваха срещу други Различни. Ако хората от градовете и селата можеха да видят това, сигурно щяха да се замислят хубавичко за дълбоко вкоренените предразсъдъци, които хранеха към жертвите на вещерската поквара. Самите Чаросплетници, които бяха засели тази омраза в сърцата им, сега използваха собствените си създания, за да избиват други Различни. Разграничителната линия вече не беше между хората и Различните, а между хората и зверовете. Единствените, които не се вписваха в която и да е от тези страни, бяха Вещерите. Някога може и да са били хора, ала в мига, в който бяха сложили Маските си, бяха смъкнали от себе си всичко човешко.

Номору не изпитваше кой знае какви симпатии към Различните, ала не ги и мразеше. Тя мразеше Чаросплетниците. Заради тази омраза не вярваше на нито дума от гнусните им проповеди и това направи от Различните и Либера Драмач нейни естествени съюзници. Това я сродяваше с Кайку и много други мъже и жени из Лоното, които също търсеха отмъщение.

Тялото й бе нашарено с множество татуировки, отбелязващи моменти от детството й, което беше мръсно и дрипаво като самата нея. Бебе, родено в Бедняшкия квартал в Аксками, с пристрастена към корена от амакса майка и неизвестен баща. Бе отгледана от хората в бандата, към която принадлежеше майка й — една общност на насилието, в която всеки ден се появяваха нови хора, а други умираха. Стабилността не беше част от живота й и тя се научи да не разчита на никого. Всички, към които се бе привързвала, бяха измрели — първата й любов, приятелите й, дори и майка й, към която бе развила някаква странна преданост. Това беше един порочен, изолиран свят и единствено талантът й да се промъква незабелязано и изключителните й умения в стрелбата й бяха попречили да се превърне в поредната жертва на опиатите, войните между отделните банди, болестите и глада, които отвеждаха хората към престъпленията и тъмниците.

Татуировките й отбелязваха сделките, които беше сключила, дълговете, които бе изпълнила, както и свидетелстваха за солидарността на хората от собствената й банда. Те се разпростираха в щедро разточителство по ръцете, раменете, прасците и пищялите й. Най-голямата от всички обаче се намираше на гърба й — тя бе по-важна за нея от всичко на света. Тази татуировка изобразяваше толкова чиста и бездънна ненавист, че шарките й сякаш я изгаряха всеки ден; обет за възмездие, по-силна и обвързваща и от най-святата любовна клетва.

Една Истинска Маска, недовършена, като едната й половина само беше очертана и щеше да бъде запълнена едва след като Номору изпълнеше своята вендета срещу Вещерите. Бронзовият лик на обезумял древен бог. Маската на Върховния Чаросплетник Вирч.

Тя не го знаеше, ала това беше лицето на Арикарат — отдавна забравеният брат на лунните сестри.

Тя бе малко по-голяма от Лусия, когато бе отвлечена. Подобни изчезвания се случваха често в Бедняшкия квартал. Бяха част от тамошния живот и обикновено оставаха незабелязани от никого, с изключение на близките на похитения. Благородниците трябваше да хранят чудовищата, които живееха в техните домове, за да задоволяват прищевките им, ето защо избираха бедните и бездомните — хората, които смятаха за безполезни. Номору вярваше, че е била достатъчно бдителна, за да стои надалеч от ловците, ала тази нощ бе прекалила с корена от амакса — хич не й пукаше, че е тръгнала по пътя на майка си — и бе продадена на ловците от човек, на когото си мислеше, че можеше да се довери. Когато се събуди, откри, че се намира в покоите на Върховния Чаросплетник Вирч, дълбоко в Императорската цитадела.