Крис Удинг - Воалът на властта

— Някога изобщо ще спреш ли? — попита той.

Ала тя вече бе започнала да изписва гъстите колонки от пиктограми и не го удостои с отговор.

На повече от деветстотин километра на югоизток, високо в планините Тчамил, Мишани четеше думите на майка си.

Тя седеше облегната на една скала, която й правеше завет, увита в тежко вълнено наметало, а вятърът развяваше косата пред лицето й. Беше я сплела на една дебела плитка за пътуването и я бе захванала със сини кожени ленти, ала няколко своенравни кичура бяха успели да се изплъзнат и в момента я дразнеха. Тя ги отметна зад ухото си, но те отново се освободиха и продължиха да й досаждат.

Асара беше наблизо и в момента хранеше манкстуите, а другите бяха отишли на лов. Едрите животни се блъскаха едно в друго и я побутваха с муцуните си, нетърпеливи да се докопат до храната. Мишани се изненада, когато чу Асара да им се смее, и надигна глава от книгата, за да погледа как красавицата ги смъмря с шеговит тон. Отпуснатите, набраздени от бръчки маймунски физиономии на манкстуите им придаваха едновременно тъжен и мъдър вид, ала в действителност тези животни бяха доста хрисими и глупави. Добичетата изгледаха недоумяващо Асара, след което отново започнаха да я побутват.

Благодарение на манкстуите бяха изминали дългия път от Муйа през скалистите пътеки на пустините до подножията на планините. Задните им крайници бяха къси, а предните — дълги, както беше при маймуните, бяха високи над два метра в холката и туловищата им бяха покрити с дебела рунтава козина с оранжевочервен цвят, наследство от арктическия им произход. Откакто бяха пренесени на Сарамир, тези добичета се бяха превърнали в най-разпространените товарни и впрегатни животни в Тчом Рин. Широките им сплеснати копита се справяха с лекота както с равен, така и с пресечен терен, и разпределяха равномерно тежестта на масивния им скелет, което им позволяваше да се движат без проблеми по пясъчните дюни; без съмнение крайниците им бяха еволюирали в заснежените планини на арктическата пустош, където ледената покривка криеше доста опасности. Въпреки че бяха бавни, манкстуите изкачваха с неподозирана пъргавина тесните и стръмни планински пътечки и можеха да вървят цели дни без почивка, стига да бяха хранени добре, а рунтавата козина им позволяваше да понасят без проблеми дори ужасно ниски температури.

След като провеси на врата на всяко от добичетата по една торба с храна, Асара седна до Мишани и започна да тършува из багажа си. Бе облечена с мъхнати кожи, защото зимата по тези места бе необичайно студена за сравнително мекия климат на Сарамир. Съпругата на Реки извади една питка сладък хляб, разчупи я и даде половината на Мишани. Тя остави книгата, която четеше, пое хлебчето и благодари на спътничката си. Двете жени похапнаха заедно, загледани на юг, където се извисяваше тъмносивият силует на връх Ариачта, чийто върхари се губеха в облаците.

— Изглеждаш ми в добро настроение — отбеляза Мишани.

— На теб пътуването не ти ли харесва? — попита я Асара, макар че прекрасно знаеше как се чувства събеседничката й. Дъщерята на Мураки ту Коли бе благородничка по рождение и за разлика от Кайку не можеше да забрави разкоша и лукса, с които беше свикнала.

— Зная и по-хубави начини да прекарам деня си. Ти обаче изглежда обичаш да пътуваш.

Асара се облегна на скалата и отхапа замислено от сладката питка. Бе опечена с плънка от нарязани плодове, които я правеха вкусна и освежаваща закуска.

— Май съм прекарала прекалено много време в пустинята — рече тя, — защото съм зажадняла за малко опасности, които да раздвижат кръвта ми. Когато станеш на деветдесет жътви, Мишани, ще се преситиш на всичко, ала рискът е опиат, който никога не омръзва.

Дребничката жена я изгледа с повдигнати вежди — по принцип Асара не бе склонна на такива излияния. Обикновено тя избягваше да говори за Различните си способности дори и пред тези, които знаеха за тях.

— Стига боговете да ми позволят да доживея до деветдесет жътви — усмихна се Мишани. — Дотук имахме късмет. Водачите ни ни предпазиха от неприятности. Надявам се да прекосим благополучно планините.

— Планините Тчамил са доста обширна територия и си мисля, че на практика тук няма толкова много Различни зверове, както вещерите искат да си мислим — отбеляза Асара. — По-скоро се опасявам от това, което навярно ни очаква на юг.

— Това не може да бъде единствената причина, поради която реши да тръгнеш с мен — изтъкна събеседничката й. — В пустинята е не по-малко опасно.