Крис Удинг - Воалът на властта

Кайку се замисли за момент, след което смръщи вежди.

— Какво точно правят черностражниците, за да принудят хората да спазват вечерния час?

Джуто се усмихна зловещо.

— Пускат Различните.

Лорд Протекторът Авун ту Коли крачеше замислено из коридорите на Императорската цитадела. Въпреки уверенията на Какре, че няма да пострада, той никога не се чувстваше в безопасност в покоите на Върховния Чаросплетник. Най-високите етажи на цитаделата се бяха превърнали в истинска преизподня.

Огромната пресечена пирамида се издигаше на билото на най-високия хълм в Аксками; истински архитектурен шедьовър, Императорската цитадела продължаваше да засенчва всички други постройки с великолепието си дори и сега, хиляда години след като четвъртата Кръвна Императрица Хуита ту Лилира я бе построила. Разкошните колони, арки и огромни статуи сякаш израстваха от стъпаловидните й стени и поразяваха посетителите с изяществото си, а четирите източени кули, свързани с Цитаделата посредством елегантни орнаментирани мостчета, допълваха внушителния й облик.

По време на дългата й история големи участъци от Цитаделата често стояха необитаеми поради простата причина, че аристократичните фамилии рядко имаха толкова много членове, че да запълнят такава огромна сграда. Авун се зачуди какво ли биха казали предците му, ако узнаеха за новите обитатели на Цитаделата, които бяха изпълнили всички кътчета на величествената сграда.

За да стигне до Слънчевия чертог, Лорд Протекторът трябваше да мине през множество помещения, където царяха безумието и извращенията. Чаросплетниците се търкаляха скупчени един върху друг и ломотеха неразбираемо, а Маските им излъчваха слабо сияние, докато споделяха върховното блаженство и екстаза, с които ги даряваше незримият им свят. Стените воняха на кръв и изпражнения и бяха нашарени с тайнствени йероглифи на непознати езици, родени от подсъзнанията на авторите им. Абстрактни математически уравнения и диаграми си съжителстваха с идиотски безсмислици и гениални проблясъци, нахвърляни върху античните мраморни колони, или пък бяха надраскани направо върху безценните шедьоври на древните художници. В центъра на една стая, украсена със странни глинени скулптури, лежеше покритият с мухи труп на един от слугите, а устните и ушите му бяха изръфани от някакво безстопанствено куче. В една от разкошните бани се бе настанил умопобъркан вещер, който се бе захванал с амбициозната задача да проследява шарките на дъските по пода и се нахвърляше с диви крясъци върху всеки, който дръзнеше да наруши покоя му.

Сред престарелите Чаросплетници се тътреха и куцукаха и по-млади техни събратя, които още не бяха станали жертви на лудостта на своята каста. Това бяха офицерите и помощниците на Какре и те се грижеха ревностно за своите владения сред хаоса и безредието на горните етажи на Цитаделата. Изратеността им се проявяваше само след Чаросплитането, когато травмата от напускането на блажения свят на златистите нишки задействаше всевъзможните им зверски инстинкти.

Вещерите винаги гледаха да крият истинските измерения на пораженията, които техните Маски им нанасяха, и често обричаха на доживотно заточение в планинските си манастири най-тежките случаи на деградация. В Императорската цитадела обаче неумолимата ерозия на съзнанията им бе повече от очевидна. Поне гладът осигуряваше достатъчно жертви на онези Чаросплетници, които обичаха убийствата и изнасилванията, помисли си Авун. Той гледаше да не погубва живота на обучените си прислужници, когато можеше да го предотврати, предпочитайки да използва за тази цел селяни или жители на Бедняшкия район, но необходимостта да бъдат отвеждани под охрана до гладните за насилие вещери отне живота на мнозина от стражите му. Сякаш обещаната от Какре закрила се отнасяше само за Авун и всички останали, които пристъпеха в покоите на Чаросплетниците, бяха считани за законна плячка.

Някога Слънчевият чертог беше изумително красив. Покривът му представляваше гигантски купол, обагрен в зеленикаво и златисто, а огромните прозорци с форма на венчелистчета бяха разположени в идеална симетрия под розетката в центъра на тавана. Стъклото бе голяма рядкост в Империята, а още по-рядко можеше да се види по сарамирските прозорци; тук обаче пъстроцветните прозрачни повърхности сътворяваха истинска феерия от различни образи и картини, които Окото на Нуки изпълваше с живот през отминалите дни. Сега черният облак, прострял отровната си мантия над престолния град, възпираше слънчевите лъчи и караше Авун да си мечтае за пълен мрак — дори покривалото на нощта беше за предпочитане пред потискащата сивота, възцарила се навред.