Крис Удинг - Воалът на властта

— Номору? — учуди се той. — По духовете, никога не съм очаквал, че ще те видя отново! Изобщо не си се променила.

Съгледвачката вдигна рамене, без да каже нищо.

Той погледна към Сестрите.

— А вие трябва да сте Кайку и Фаека. Кой кой е?

Въпреки неофициалния му тон, двете жени се представиха според изискванията на етикета.

— Добре — каза мъжът. — Сигурно вече сте се досетили кой съм. Джуто ен Гарика. А този на вратата е Лон. Има и други, но не се събираме тук. На първо време ще работите с мен и Лон.

Кайку го наблюдаваше внимателно. Произношението и маниерите му просто крещяха, че е израснал в Бедняшкия квартал. Като повечето хора тук, той нямаше фамилно име и бе сложил на негово място място названието на бандата си, а предлогът „ен“ означаваше буквално „част от“ на Нисшия сарамирски. Физическият му облик бе меко казано заплашителен. Обикновено това не би стреснало Кайку — все пак вече беше Сестра от Аления орден, — ала потресът от падението на Аксками и обстоятелството, че не можеше да използва силата си зад стените му, я караше да се чувства изнервена.

Джуто седна с кръстосани крака на една от рогозките, без да покани гостенките си, ала Номору последва примера му и двете Сестри направиха същото. Лон се отдръпна незабелязано, оставяйки ги сами. Неподдържаната и необзаведена стая обиждаше изтънченото естетическо чувство на Кайку, но младата жена си напомни да не се държи превзето. Ако това беше най-големият й проблем по време на престоя й в столицата, щеше да се смята за благословена от Шинту.

— Викам да се хващаме за работа — рече Джуто и погледна към Сестрите. — Само да уточним едно нещо — всички знаем какви сте и сме наясно с вашите особени… възможности. — На Кайку й бе приятно да чуе, че познатата нотка на отвращение, с която се сблъскваше почти всеки път, когато ставаше дума за Различните й способности, отсъстваше от гласа на здравеняка. — Ще бъде най-добре, ако никой не ги споменава на глас. Заговорите и плановете минават и заминават, но ако някой чуе за това, веднага ще ви изпее на Черната стража. — Той видя, че Фаека поглежда към вратата и допълни: — Лон знае. Можете да разчитате на него. Нито думичка обаче на останалите!

— Вие двамата познавате ли се? — попита Фаека, обръщайки се към Джуто и Номору. От мига, в който мъжът бе заговорил, Кайку си задаваше същия въпрос.

Бръснатият мъж се ухили широко, при което показа големите си кафяви зъби.

— Ние никога не забравяме своите.

— Да не сте били от една и съща банда? — полюбопитства Фаека, ала Номору само я изгледа навъсено.

— Преди доста време — отвърна Джуто. — Бяхме я отписали — той погледна към разузнавачката. — Тръгнах да те търся и проследих дирите ти до човека, който те беше татуирал за последно. Той ми каза, че си…

— Джуто! — прекъсна го внезапно жената. — Това не е тяхна работа!

Очите на мъжа проблеснаха за миг, след което на лицето му се появи изражение на опасно спокойствие.

— От доста време вече не си Номору ен Гарика — процеди той с непогрешима заплаха в гласа си. — Внимавай как говориш с мен.

Тя само го изгледа безмълвно — мършаво създание със стърчаща във всички посоки заплетена коса, което се взираше предизвикателно в два пъти по-едрия от нея мъж. В никой от двамата обаче не се четеше страх.

— Какво е положението в града? — попита Кайку, за да разсее напрежението. Въпросът й имаше по-голям ефект от очаквания, защото Джуто избухна в смях и поклати глава.

— Да не сте били със завързани очи по пътя за насам? — попита той. — Хората са смазани. Лорд Протекторът държи столицата под желязната си пета и ще ни мачка, докато не ни направи на прах и кости. Аксками е градът с най-много запаси от храна в цял северозападен Сарамир и въпреки това стотици хора умират от глад всеки ден. Единственото хубаво нещо е, че поне вече няма благородници, които да изплюскват всичките провизии, както беше през доброто старо време на Империята. — Сарказмът му беше очевиден и язвителен. — Работниците получават храната. Както и черностражниците и проклетата армия от Различни зверове на Чаросплетниците — това се разбира от само себе си. Бедняшкият квартал обаче страда както винаги, защото някои от нас по-скоро биха умрели, отколкото да превиват гръб в тези прокълнати от боговете конструкции, които построиха на мястото на храмовете ни.

— Какво правят там? — попита Фаека. Сестрите още не бяха успели да разберат каква бе функцията на металните съоръжения на Чаросплетниците в градовете.